Честито Рождество Христово!
Днес празнуваме Рождество Христово!
Честването на Коледа на 25 декември не е случайно. Дата се свързва със зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която денят започва да расте. На тази дата в древност езичниците празнували Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis).
Според Евангелието Христос се ражда в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
На трапезата днес е слагат пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
НАЙ-НОВИ:
- Провеждат консултации за съставите на СИК на територията на община Плевен
- Асфалтират 12 улици и реконструират тротоарни пространства в Пордим по проект
- Росица Денчева се класира за четвъртфиналите на турнир за жени в Анталия
- ВВВУ „Георги Бенковски“ и ВУТП със съвместно обучение на студенти
- Вече година функционират новите услуги „Нирвана” и Солна стая в МБАЛ - Левски ЕООД
- Целеви средства от общинския бюджет да се ползват за ремонт на общински пътища искаме от финансовото министерство
- Великденска дарителска акция проведоха в село Асеновци
- Пренасочват средства от Културния календар за организацията на "Лауреатски дни Катя Попова"
- Започнаха Пролетните празници в Гулянци - снимки
- Плевен има нов почетен гражданин – професионалният боксьор Йосиф Панов