10 декември 1877 г. в спомените на доктор Стойко Йорданов

144 години от освобождението на Плевен

Стойко Йорданов е сред стотиците будни българи, родени през епохата на Възраждането в Котел и поставили дълга към отечеството на първо място. Той завършва медицина в Париж и още твърде млад участва в Сръбско-турската война през 1876 г. като началник на медицински отряд, съставен предимно от румънци. Започва да говори румънски език. Точно заради това, година по късно, в Руско-турската война 1877-1878 г., Стойко Йорданов е бригаден лекар при румънската армия. Работи заедно с главния лекар на румънските войски д-р Карл Давила. Паметният десети декември остава врязан в спомените на Стойко Йорданов:

„Сутринта на седем и половина приемам една заповед от Давила да му се представя на осем часа в главната амбуланция. Отивам на осем и половина там. Препоръча ме на господина Протича, сръбски министър на внутрешните дела, който беше дошъл да иде на Бохот с някое послание към руския цар за техните сръбски дела… Връщам се на Върбица… Съзираме, че турците дигат бял флаг. Опасявам се да не хитруват, но не, турците се предадоха като агънца мирни.“

„Нямах много работа, затова правех повече драгоманство на турски, като питах турците и разяснявах на генерал Чернати и други големци… Срещнахме княз Карол, придружен от неговия щаб и Давила. Отидохме на края на града. Намерихме Османа в една каляска заедно с неговия доктор… Княз Карол и великият княз говореха на Османа. Отдадоха му чест и почитание като на един генерал, който си е изпълнил длъжността към отечеството си до последно средство. Осман паша им каза, че има само една молба: да имат милост към войскарите му…“.

„От там се върнахме към града. Пътят и полето от Вит до Плевен пълен с коля, пълни с турски жени, деца, мъже и войска турска… Всички побледнели и омаяни…“.

Доктор  Стойко Йорданов влиза със свитата на главнокомандващия румънската армия княз Карол в Плевен: „Като влязохме в градските улици, по протките стояха жени, деца, мъже… Мъжете снемаха калпаците или фесовете, гуждаха ги с двете си ръце на гърдите и се покланяха, а жените като прекланяха глави, мнозина казваха: „Добре дошли.“ Но кой ги разбираше там освен мен? Никой. Аз, който вървях малко надире отговарях: „Добре ви нашли“ и ги питах добре ли са? Много жени отговаряха хитро и умно: „Добре, слава богу, от откак сте дошли вие, още по-добре“.

Доктор Стойко Йорданов не изтъква никъде свои заслуги и макар след Освобождението да е депутат във Великото народно събрание през 1879 г., той не остава лекар в столицата, а отива да работи в Добрич. Още веднъж любовта към България го води на бойното поле. Участва в Сръбско-българската война от 1885 г. След това Стойко Йорданов е старши лекар в Осми приморски полк във Варна. Там този скромен и всеотдаен български лекар почива през 1890 година.

Валери  Какачев,

Регионален военноисторически музей – Плевен