Баби и дядовци гостуваха на внучетата си в СОУ „Иван Вазов“ – Плевен

Вчера малчуганите от 4Б клас на СОУ „Иван Вазов“ в Плевен, заедно с класната си ръководителка Евелина Ницова, посрещнаха в класната си стая своите баби и дядовци. В началото на часа, макар и за кратко, директорът Димитър Митев уважи срещата с присъствието си и приветства гостите.
Празникът бе открит с песен, с която учениците поздравиха своите баби и дядовци. След изпълнението г-жа Ницова покани трима от възпитаниците си да прочетат пред присъстващите своите отговори на въпроса „Защо обичам баба и дядо?“. Написаното от децата беше мило и трогателно и си личеше, че е искрено. Освен че бабите и дядовците разрешават онова, което мама и тате не позволяват, и с тях винаги е забавно, четвъртокласниците споменаха и любовта, грижите и подкрепата, с които са обградени от родителите на своите родители.
След това обаче дойде ред на забавната част – игрите. Г-жа Ницова бе подготвила няколко, в които да се включат бабите и дядовците, а наред с тях – и техните внучета. Първото предизвикателство за възрастните бе да разпознаят кои дрехи, от оставените на един стол, са на тяхното внуче и да го облекат с тях. За да загатне каква е следващата игра, г-жа Ницова попита дали някой знае какво е „челик”. Един дядо услужливо обясни, че това е стара детска игра и разясни правилата й. Присъстващите обаче играха на един по-модерен вариант на челик – боулинг. Разделени на отбори – баба или дядо и внуче, играчите събаряха кеглите и отбелязваха точки.
Следващото предизвикателство също бе отборно и изискваше екипна работа. Това бе баскетбол в кофа – единият играч от всяка двойка държи кофа, а другият трябва да хвърли в нея топка, а след това ролите се разменят. Разбира се, никой не пропусна и бяха отбелязани много кошове. Също толкова забавна бе и играта „Ори, ори, ораторе“. Тя изискваше всяко дете да измисли нещо, което някой от гостите да направи – някои трябваше да напишат първите или последните три букви от азбуката, други да скачат, а трети да играят ръченица.
Последната задача за бабите и дядовците бе да разпознаят своето внуче докато са с превръзка на очите. Единият дядо не се справи, но пък с помощта на безпогрешната интуиция и попипването, бабите разбраха кое е тяхното внуче.
В отделните игри се включиха само по няколко от гостите, но така всеки успя да участва и да се забавлява заедно с внучето си. За награда след всяко предизвикателство пък участващите получаваха бонбони. За да не стане скучно, между игрите имаше поздрави. Момичетата рецитираха стихотворение за бабите си, сложили шалове на главите си, а момчетата – за дядовците. Гостите също така трябваше да довършват изреченията на преподавателката и въпреки че учениците нямаха право да им подсказват, те не се сдържаха.
Празничният час бе закрит с последна обща песен, а след нея четвъртокласниците раздадоха подаръци на своите баби и дядовци- картички, снимки и своя отговор на въпроса „Защо обичам баба и дядо?“. Г-жа Ницова също така не пропусна да отправи любезна покана към гостите да присъстват и на предстоящото изпращане на малките „абитуриенти“.
Автор: Силвия Тачева, 11И клас