Днес се навършват 130 години от смъртта на Стефан Стамболов – един от строителите на съвременна България

Днес се навършват 130 години от смъртта на Стефан Стамболов –  революционер, политик и един от строителите на съвременна България. Неговият принос и роля го нареждат сред най-значимите личности в историята.

Роден е на 31 януари 1854 година в Търново. Първоначално учи в родния си град, а след това заминава за Одеса, където постъпва в Духовната семинария. Едва 20-годишен, той се сблъсква със суровата политическа действителност и със сложното и повлияно от различни интереси държавно управление.

През 1873 година Стамболов се завръща в България и бързо навлиза в революционните среди. Сприятелява се с Христо Ботев и двамата издават обща стихосбирка наречена „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Той е избран за апостол на І революционен окръг в Априлското въстание през 1876 г.

След Освобождението е адвокат в родния си град, където става  член на Либералната партия. Избран е за народен представител през 1883г, а през 1885 година става председател на Народното събрание.

Включва се като доброволец в Сръбско-българската война. Той е един от най-решителните защитници на Съединението, като оказва сериозен натиск върху княз Батенберг за легитимирането на този политически акт.

Стефан Стамболов проявява изключителна твърдост при смазване на опитите за военен преврат. След абдикацията на княза на 27 август 1886г. е определен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Свиква Велико народно събрание, което на 27 юни 1887г. избира Фердинанд Сакскобурготски за княз на България.

На 20 август същата година Стамболов като лидер на Народнолибералната партия е назначен за министър-председател и поема в свои ръце управлението на страната през следващите седем години.

Историята дава противоречива оценка на  управлението на Стефан Стамболов.  Младото княжество претърпява икономически подем и България тръгва по пътя на индустриализацията и модернизацията – развива огромно транспортно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот. Законите, прокарани от стамболовистите, защитават родното производство и създават благоприятни условия за преуспяването на частния сектор.

По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.

Защитата на националните интереси и преуспяването на държавата се превръщат в самоцел за Стамболов и често в действията си забравя за демократични норми. Цензурират се печатни издания, насилствените методи и практики постепенно се превръщат в основен механизъм за постигане на политически цели, а при най-тежките случаи се стига и до физическо ликвидиране. Репресиите не подминават и онези от доскорошните спътници и последователи на Стамболов, които застрашават стабилността на управлението му.

Държавникът сам признава, че за него най-важно е спокойствието и сигурността в страната, а не реномето и престижа на демокрацията.

Диктаторските методи на управление и насилията по време на избори поставят Стефан Стамболов в изолация и му спечелват врагове сред легалната и нелегалната   опозиция, от което се възползва княз Фердинанд. Стамболов, несъгласен с контактите на княз Фердинанд с руски представители зад неговия гръб, връчва една от поредните си оставки, която монархът неочаквано приема на 17.05.1894 г. Така правителството му е свалено.

След като е свален от власт най-значимия български държавник в историята,  Стамболов става жертва на собствените си методи. Заради критики към Фердинанд е арестуван за кратко. Не след дълго срещу него започва съдебно производство, с което се цели да се докаже, че Стамболов сам е организирал атентата срещу себе си през 1891 година, когато е убит финансовият министър Христо Белчев. Доказателства така и не са намерени.

На 03.07.1895 г., Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София пред погледите на десетки хора. Три дни по-късно той умира от раните си.

Стамболов остава в историята преди всичко като бележит държавник – един от най-успешните строители на Нова България. Той завещава и немалко литературно наследство като публицист и политик след Освобождението и сътрудник на сп. „Читалище,” в. „Знаме”, сп.”Славянско единство” и редактор на в. „Нова България”.