Амбициозен замисъл през 80-те години – „ВОДЕН КАНАЛ“, който свързва река Дунав с Плевен…

В началото на 80-те години на 20 век България както и много други страни от Източния блок е в период на интензивна индустриализация и модернизация. В този контекст се появява идеята за изграждане на воден канал, който да свързва река Дунав с град Плевен. Основните цели на проекта са подобряване на транспортната инфраструктура, развитие на селското стопанство и индустрията, както и създаването на нови работни места. Плевен е важен индустриален център в Северна България, но липсва пряк достъп до основни водни пътища. Нефтопреработвателната рафинерия в близост до града е далеч от естествените пристанища от където пристига необходимите за работата и материали. Каналът би осигурил директна връзка с Дунав, като подобри транспортните възможности за товари и суровини. Един от основните проблеми в региона е недостиг на вода за напояване. Каналът би могъл да осигури необходимите водни ресурси за земеделските стопани, което би довело до увеличаване на производството и доходите. Създаването на нови работни места, както в строителството на канала, така и в поддържането и експлоатацията му, би допринесло за икономическо развитие на региона.

Проектът предвижда изграждането на канал с дължина 120 км, който да преминава през няколко населени места, включително Никопол, Левски и Белене, преди да достигне Плевен. Предвижда се използването на съвременни за времето технологии, които да гарантират ефективността и надеждността на канала.

Каналът трябва да бъде достатъчно широк и дълбок, за да могат да преминават товарни кораби и баржи. Планирано е изграждането на шлюзи, водохранилища и помпени станции, които да регулират нивото на водата и да осигурят напояването на прилежащите земи. Въпреки че екологичните въпроси не са били на първо място в 80-те години, проектът предвижда някой мерки за минимизиране на негативните въздействия върху околната среда.

Финансирането на проекта е предвидено да бъде осигурено от държавния бюджет, като съществува възможност за участие и на външни инвеститори. Въпреки това, високите разходи и икономическата нестабилност в края на 80-те години са сред причините за отлагане на проекта. Въпреки амбициозния план, проектът за канал от Дунав до Плевен не е реализиран поради ред причини:

– В края на 80-те години България изпитва икономически трудности, което води до недостиг на финансови средства за подобни мащабни проекти.

– Промените в политическата обстановка в края на 80-те и началото на 90-те години също допринасят за спирането на проекта.

– Макар екологията да не е на преден план в началото на 80-те, по-късно се появяват опасения относно въздействието на проекта върху местните екосистеми.

Проектът за воден канал от река Дунав до Плевен е амбициозно начинание, което отразява стремежа на България към индустриално и икономическо развитие в края на ХХ век. Въпреки че проектът не е реализиран, той остава важна част от историята на инфраструктурното планиране в страната и служи като пример за предизвикателствата, пред които се изправят големите инженерни проекти.

Идеята за подобен проект може да бъде възродена в бъдеще, като се вземат предвид съвременните технологични възможности и екологични стандарти.

Използвани документи:

ОДА – Плевен, фонд № 1078, оп. № 1, а.е. № 102

Пепа Митева

главен специалист в ОДА – Плевен