В Плевен: С два спектакъла ще празнува 65 години от основаването си Северняшкият ансамбъл

С две концертни програми ще отбележи своята 65-годишнина Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен. Концерт-спектаклите „Наследството” и „На север от Балкана” ще бъдат съответно на 01 и 02 ноември 2024 г., петък и събота, от 19.00 ч. в ДКТ „Иван Радоев“. БЕЗПЛАТНИ билети можете да получите на касите на театъра от 28 октомври 2024 г.

Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ е създаден преди 65 години в Плевен първоначално като окръжен представителен битов ансамбъл към читалище „Георги Димитров“ (днес НЧ „Съгласие 1869“) с главен художествен ръководител Стоян Ангелов Свиларов. Основната задача е издирване и привличане на най-добрите танцьори, певици и инструменталисти. През 1960 г. ансамбълът вече се състои от 45 жени-хористки, оркестър от 12 музиканта и танцов състав от 32 младежи. Считано от 1 септември 1961 г. за главен художествен ръководител и диригент на хора се назначава Иван Димитров Вълев. Следва първо международно представяне – участие в Осми Световен младежки фестивал в Хелзинки (Финландия) и златен медал и званието „лауреат“ на фестивала на младостта и дружбата в Хелзинки. През 1963 г. към оркестъра се сформира и звено от 10 музиканти на държавна издръжка с щатен ръководител Матей Петков Велчев. Плевенчани се представят отлично на фестивала „Варненско лято“, следват записи за Радио София и излъчвания по Националната телевизия, а през 1971 г. съставът става професионален. С решение на Общински съвет – Плевен от 2011 г. Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци носи името на маестро Иван Вълев.

Многолика и мащабна е дейността на Северняшкия ансамбъл, той реализира над 1 500 композиции през годините. Концертните програми се осъществяват въз основа на задълбочено изучаване и творческо обогатяване на песенния и танцов материал, който представя най-характерното за фолклорната област между Дунав и Стара планина. Програмите са изградени като концертни спектакли, в които синтезът между песента и танца става основа за изграждането на преливащи се картини, подчинени на обща сюжетна и драматургична идея.