Стефан Бурджев: Имаме нужда от експертно правителство и обща кауза за нацията

Стефан Бурджев е семеен с две деца, магистър по международни икономически отношения. Народен представител в 44-то и 46-то НС. Зам.-министър на земеделието в периода 2022 – 2023 г. Секретар на Изпълнителното бюро на БСП в периода 2021г-2023 г. Президент на Клуб по конен спорт „Студенец“. Водачна листата на „БСП – Обединена левица“ в 15 МИР Плевен.

• Не може и не е реалистично процесът на лявото обединение да завърши за три месеца, но ефектите са много и ляво мислещите хора го приемат позитивно
• Много по-стойностно е, когато казвам – „вижте какво съм направил и това ще продължавам да го правя“. Няма нужда да убеждавам.
• Когато отгоре е спуснат водачът, той не може да събере дори пълна листа заради липсата на доверие
• Земеделието няма нужда от противопоставяне на сектор срещу сектор, а от стратегическа и балансирана политика
• Фокусът на БСП е да се тръгне към стратегическо преизграждане на поливните системи, тъй като ние ги унищожихме, а само през това лято имахме около 70 дни с 40-градусови температури
• За да бъдем солидарни в геополитическия сблъсък на ЕС с Руската федерация, търпят щети българските фермери
• Ще работя в посока на изравняването на субсидирането на българските земеделски производители с нивото на субсидиране на западноевропейските
• БСП трябва да преразгледа решенията си за червени линии за управление с ГЕРБ и ДПС според актуалната политическа обстановка

– Г-н Бурджев, усеща ли се вече оздравителен ефект от обединението вляво?

– Има вече осезаеми резултати в много посоки. Естествено, като всеки процес, траял дълги години, какъвто беше разединението, заради оспорено лидерство, заради неоценена една или друга фигура от партията през годините, и различни други фактори, наслагвани дълго, обратният процес на фактическо обединение, което е от три месеца, дава своя резултат, но не е приключил. Не може и не е реалистично да очакваме той да завърши за три месеца. Ефектите са много – на национално ниво имаме едно политическо тяло, един политически субект в лявото пространство, който, сам по себе си, води до практически резултат. Така, на изборите, вместо 37-38 леви партии със сходни имена и идеология, вече имаме едно обединение и едно име. То е с ясно изразено присъствие на основната лява партия вляво – „БСП-Обединена левица“, което е взаимно приемливо и подчертава и авторитета на цялото ляво обединение. Естествено, машината тук-там има елементи на поскърцване и неща, които да се изгладят с времето, но на 70-80% лявото обединение дава резултат и продължава да дава. Най-вероятно, по мое усещане на терен в Плевенски регион, ще даде конкретен ефект и в изборния резултат, като го направи и по-добър.

– Как реагират вашите симпатизанти на терен на обединението?

– Като цяло хората са позитивно настроени. Симпатизантите, ляво мислещите го приемат добре. От страна на чисто партийни функционери на БСП и на другите леви формации в региона понякога има някои междуличностни натрупвания, но това са неща, които ги изправяме и ще ги доизправяме във времето напред.

– Този път сте водач на листата в Плевен. Доколко определящо е водачът да не е парашутист, а местен и добре познат, и да има своя принос към региона?

– Това, кой е водачът на листата, има огромно значение и огромен принос. Първо, за вътрешнопартийната мобилизация има огромно значение, когато 11-те общини, представени чрез техните старейшини в нашия областен съвет на БСП посочат човека, който да води листата. Това са над 60 човека в Плевенска област, сред които кметове, председатели на общински съвети, председатели на партията в тези общини. И всички тези хора посочиха персонално мен да водя. И това е тяхното желание, което обаче те изразяват и от името на всички хора и структури, които представляват. Благодаря на временното ръководство на нашата партия, не само от мое име, но и от името на цялата областна организация, че беше уважено тяхното желание и чуха гласа на местните социалисти. А то беше монолитно – в Плевен 11-те общини, чрез техните представители, заявиха искането аз да бъда водач. И то за пореден път, само че сега беше уважено това тяхно искане.

И в тази връзка, ще подчертая, че когато се съобразяваш с желанието на структурите, на цялата областна организация, тогава това дава израз в решителната им, ангажирана, амбицирана и мотивирана работа на терен. Защото те познават конкретно човека, заради когото убеждават избирателя. Работим от 10 години с тях по всички направления и аз съм човек, който винаги е стоял до тях – независимо дали става въпрос за парламентарни избори, за местни, за президентски избори, винаги съм защитавал техните интереси. И второто значение на това водачът да е местен – много по-сериозно, по-солидно и по-приемливо звучи да отидеш и защитаваш посланията и програмата на партията. И понеже аз съм познат в целия регион, не само в партийните среди, а и във всички стопански и икономически направления, и като народен представител, зам.-министър на земеделието, като ръководител в различни роли, аз съм взаимодействал и работил с институции, с граждани, с бизнеса, с всички съсловия  на територията на областта. Познавам хората, решавал съм техни проблеми, празнувал съм с тях.

Освен това, има огромно значение, когато говориш от първо лице и вече си решавал проблемите им от различно естество и когато заявяваш посланията на партията, но поемаш личен ангажимент. Много по-стойностно е, когато казвам – „вижте какво съм направил и това само ще продължавам да го правя, със същия дух“. Няма нужда да убеждавам. Когато бях депутат, имам над 80 парламентарни питания към ресорни министри, от които 65 са само за регион Плевен – от липсващи лекарства за диабетици до липсваща държавна инфраструктура. Моята визитка е достатъчно публична и ясна, за да мога с открито лице да търся подкрепа сега. Хората ми се довериха и съставих листа, която е много силна и в която влизат изключително съдържателни кандидати, авторитети, представители на всяка една от общините. И на базата на доверието помежду ни, работим като един. Когато отвън е спуснат водачът, той не може да събере дори пълна листа, вероятно заради липсата на доверие към него.

– Вие бяхте зам.-министър на земеделието. Произлизате от семейство на земеделци, отглеждате коне, имате конна база, достатъчно навътре сте в ресора, за да имате рецептата – от какво страда земеделският сектор у нас и какво още му липсва, за да си върне блясъка?

– Наистина познавам добре този сектор и чрез личното си участие и отговорност в процеса. Нашето стопанство е в две направления – зърнопроизводство и реализиране, развъждане и подготовка на спортни коне в дисциплината „прескачане“. Отделно пък това, че съм бил зам.-министър на земеделието и член на ресорната комисия в Народното събрание, ми дава широк и солиден поглед от всички страни върху отрасъла, не само административен, но и практически. Нашето земеделие в някои направления е доста силно развито. Зърнопроизводството е достигнало своя пик на автоматизация, механизация, конкурентоспособност, пазари, окрупняване, коопериране. И това не бива да бъде повод за настройка на едно съсловие в земеделието срещу друго.

Укорът ми е основно към ГЕРБ, които залагаха предписанията за всеки следващ програмен период в земеделието и основния поток финанси от ЕС, които се отпускат. Защото те винаги са залагали приоритетно зърнопроизводството. Което от една страна не е лошо, но от друга това дисбалансира цялата система и в един момент имаме страшно развит сектор, в който вече се появиха, макар и минимално, уродливи явления. И оттам вече се лепна едно черно петно върху целия сектор – че това са хората с „майбасите“, че това са хората с хеликоптерите. Тези случаи са единици и като цяло трябва да бъдем горди, че зърнопроизводството у нас е на световно ниво по конкурентоспособност и има много голям принос за БВП на държавата. Но когато управляваш една огромна система, каквато е земеделието, трябва да мислиш и за другите сектори. Защото когато даваш изключително предимство на един, намаляваш производителността и привлекателността на другите сектори, като животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството.

Аз съм много горд, че докато бях зам.-министър на земеделието и отговарях за ресора животновъдство, който е най-тежкият заради огромните проблеми и свиването на този отрасъл като цяло, успях да убедя в това и своите колеги в политическото ръководство на министерството. И тогава успяхме в диалог, не с противопоставяне сектор срещу сектор, а да убедим зърнопроизводителите и представляващите асоциации да се откажат от 100 млн. от тези 300 млн. на година, които отиват по направление за тях. Намалихме общите им ставки, които се преразпределиха в другите подотрасли – животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Това беше една много правилна крачка – хем да не противопоставяме сектор срещу сектор, хем да убедим едните, че като водещи и носещи престижа на развитие в селското стопанство, могат да заделят за побратимите си. Защото много често в нашия политически живот противопоставяме един сектор срещу друг. Това е голяма грешка. В този случай убедихме зърнопроизводителите – „Понеже вие водите и сте много напред, помогнете на другите, вие им подайте ръка, вие вече имате всичко. И сте механизирани, автоматизирани, производителността ви е на световно ниво и сте материално осигурени. Помогнете на другите“.

– След като си тръгнахте от министерството, този подход запази ли се?

– Честно казано, не се запази.

– А как се отрази на земеделския сектор войната в Украйна?

– В началото й брутално повишената цена на електроенергията до 700-800 лева на киловатчас жестоко увеличи производствените разходи. Започна един драматичен процес в земеделието, защото оранжерии, животновъдни стопанства, където трябва да се дои мляко, да отопляват помещенията за новородените животни, пострадаха от поскъпването. Например, изкуствените торове се повишиха с 300%. Най-потърпевш се оказа секторът на животновъдството. Горд съм с това, че за да подкрепим животновъдите във всичките направления и да им дадем възможност да преминат през този брутален икономически катаклизъм. Като държавна подкрепа успяхме да защитим пред финансовото министерство и в НС ставки, които към оня момент бяха равни на европейските. Тогава, например, в Гърция държавното подпомагане за крава беше 200 евро, ние дадохме 400 лв. Аз си знам каква е цената на усилията, които положих. Но заради това, че познавам на терен спецификите, тегобите на сектора, възприех изключително лично проблемите на фермерите и животновъдите, и по същия начин, човешки ги обясних на институциите и те ги възприеха. Това считам за един от големите успехи, защото иначе имаше риск да се срине целият сектор.

– Но смисълът на една политика не е ли да има приемственост? И кой е приоритетът на БСП в земеделието сега?

– Така е, но виждате, че се отразява и политическата криза, и политическо противопоставяне. Фокусът на БСП и приоритетът ни е да се тръгне към стратегическо преизграждане на поливните системи в нашата страна, така наречените мелиоративни съоръжения. Това е нашият основен акцент, тъй като ние ги унищожихме. Но това, което е станало, е станало. В момента имаме засушаване – през това лято имаше близо 70 дни с 40-градусови температури. Това за селскостопанската реколта и работниците, заети в земеделието, е убийствено. Ние трябва вече да се интегрираме спрямо промените в климата и да правим нашия план за развитие по нов начин.

Напояването е основна предпоставка за реколтата от царевица и слънчоглед, най-вече за първата култура. Ако искаме да развиваме животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, да ги върнем към добрите им времена, първо със стратегически решения. Хубавото в плана за развитие на земеделието, който от БСП внесохме, когато управлявахме министерството, че имаше много промени в политиките за следващите пет години, заложени в него. А рамката е няколко милиарда евро, които трябва да получим. Важната разлика в него, спрямо предишните два програмни периода, беше, че се предвиждаше промяна на мерките година за година – ако нещо работи добре, да бъде запазено като мярка. Ако нещо не функционира пък, според заложените цели, да се коригира. Преди това не можеше да се случи. Другото, за което се бори „БСП – Обединена левица“, е преразглеждането на Зелената сделка – в момента са непосилни критериите за земеделците, които са заложени.

– Фермерите бяха готови за протести, искаха си украинската помощ, а нямаше предвидени пари в бюджета. Държавата им ги обеща, но така ли ще карат и занапред, с помощи до безкрай? Има ли дългосрочно решение на проблема и какво е то?

– Бяха обещани тези 300 млн. по линия на украинската помощ. Звучи грандиозно сумата, но тя е разпределена в целия земеделски сектор. Производствените разходи, сривът на пазарите и цените на произведената продукция, тежките климатични условия, които доведоха до нисък добив, особено на слънчоглед и царевица, незаконният износ и преимуществото за произведената царевица и слънчоглед от Украйна, което подби цените на световните пазари, удариха българския фермер. И така се получи – един път ниска реколта, втори път ниски цени и липса на интерес за закупуването. И третият компонент – високи производствени разходи. Всичко това смазва българските производители. Беше обещано през лятото тази помощ да бъде изплатена до 15 септември. Забавиха един път, фермерите се ядосаха, браншовите организации предупредиха за стачни действия, последно служебното правителство им каза, че има възможност да получат 200 млн., а останалите 100 млн. допълнително в рамките на две или три седмици. Но разберете, помощта е помощ, когато е навреме. Когато фалираш, когато задлъжнееш междуфирмено, когато си скапеш психиката и ти избягат работниците, дори и да дойде помощта, вече тя е твърде закъсняла. Така че не може да обещаваш преди два месеца и парите да не са стигнали до фермерите. Това е недопустимо.

– Но какво е трайното решение на проблема, защото войната продължава и украинската продукция все така ще е с предимство в ЕС? Само на помощи ли ще карат земеделците ни?

– Украинската продукция залива пазара и го подбива, тъй като тя е освободена от мита и нейните цени са значително по-ниски. И това е пак една такава нееднозначна протекция от Брюксел. За да бъдем солидарни в геополитическия сблъсък на ЕС с Руската федерация, търпят щети държави като нашата. Холандия, Италия, Испания, Франция не са производители на царевица, например, с малки изключения. Удара го поемат периферните страни, по-бедните, като нас. Това е пак двуличието на ЕС – хем сме равни, хем по същество не толкова. Подобна е ситуацията и при критериите в Зелената сделка, които са заложени. Тези критерии правят непосилна задачата на българските фермери да бъдат конкурентоспособни, да ги изпълняват и да получават справедливо подпомагане. И БСП, и аз, като политик и човек, ангажиран със сектора, ще отстоявам да се спре това излишно, напудрено с гръмки фрази говорене по темата, което не кореспондира с реалността и практическите нужди на фермерите, както в Източна, така и в Западна Европа. Административното управление на процесите на европейско ниво по тази тема не е особено адекватно. Но мен ме интересува защитата на българските фермери и нашите национални интереси.

По отношение на земеделието имам и други цели – ще работя в посока на изравняването на субсидирането на българските земеделски производители с нивото на субсидиране на западноевропейските земеделски производители.

Защото и в това отношение ние сме изключително непривилегировани. Изисква се спазване на критерии, но така е направен този стандарт и така е изготвена категоризацията, че хем да има основание да ти откажат подпомагане, равно на западноевропейските фермери, хем да те обвиняват в непостигането на определени цели и задачи, което е чиста форма лицемерие. И като ги наложим всичките тези въпроси, плюс промяната в климата, плюс ударите от световните пазари, високите производствени разходи, ниските ставки на подпомагане, спрямо западноевропейските земеделци, непосилните критерии за спазване, разписани от Зелената сделка, как да бъдем конкурентоспособни?! Първо тези въпроси трябва да се решат и след това да се вкара стратегически подход и работа в балансирано укрепване и развитие на българското земеделие във всичките му отрасли, не само в зърнопроизводството.

– В същото време потребителите търсят български плодове и зеленчуци, искат да ядат българско месо, но родната продукция е все по-малко на пазара.

– И не само това. Даваме ли си сметка, че ако има своята атрактивност и доходност зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, колко голям принос и резултат ще има за малките населени места? Там ще има млади, активни хора, здрави и заради това, че се хранят с местна храна, но ще работят сред природата, ще живеят здравословно, качествено, ще имат доходи, деца, училища и детски градини и няма да се обезлюдяват селата. Няма да се трупаме в града и той да бъде пренаселен. Ефектът е многообразен и във всички посоки. Пренаситено е в големите градове, а в малките населени места няма живот. Там са предимно възрастни и болни хора. Това изисква балансирано, стратегическо и икономическо обмисляне на държавно ниво. А този подход ще даде ефект по всички направления на държавата – и в социален, икономически, демографски план. Всичко е взаимосвързано. Това е пътят.

– БСП традиционно залага на социалните политики, но в същото време се чуват все повече гласове отдясно, че трябва да завържем кесията, че са прекомерни социалните разходи. Отговорът на социалистите какъв е?

– Има логика и в това, защото динамиката в изпълнителната власт и насадените свръхочаквания в българските граждани бутат всеки един властимащ да тегли кредити държавата. Спомняте си, Орешарски навремето го разкъсаха за 1 милиард външен дълг. Ами за последните три години имаме над 25 милиарда външен дълг! Разбира се, че трябва да се погледне и към социален подход, но социален подход ли е, например, да компенсираме всички за високите цени на електроенергията? И бедни, и богати, и бизнеса, и банките, и мобилните оператори? Социален подход ли е да се раздават пари в даден сектор, но без да се види къде са конкретните нужди на подсектора? Много неща имат значение. Като цяло, наистина много пари похарчи държавата, заради което увеличи външния дълг. И затова трябва да има редовно правителство, за да се знае какви пари се харчат, какви са политиките, които се залагат, какви са целите, които се гонят и кой носи отговорността за тях – и като политическа формация, която стои зад кабинет и даден министър, или като коалиция, представена от повече партии.

– С кого ще си партнира БСП в 51-ия парламент и имате ли червени линии, които няма да преминете?

– По принцип, имаме решение на ръководните органи, но времето, проблемите пред държавата във вътрешен и външен план, дават предпоставка да седнем и да направим целия този вътрешнопартиен разговор, експертен на нашите ръководни органи и да се преосмислят и актуализират решенията на база на сегашните предизвикателства и очаквания пред нас – кои са нашите червени линии, нови или стари отпадат, кои са важните обществени и партийни въпроси, което не изключва досегашните решения.

– Имате предвид вашите решения, приемани на конгрес, че с ГЕРБ и ДПС няма да управлявате?

– Най-малкото да се преразгледат тези решения, спрямо актуалната политическа картина и необходимостта да се решават проблеми, реалностите в политическия живот, тежестта на партиите, представени в новия парламент. Не казвам да ги отменим, но да ги преразгледаме, да ги допълним. Освен за ГЕРБ, решението за ДПС също трябва да се преразгледа – без кое от двете ДПС-та?! Или изобщо без ДПС? Всичко подлежи на преосмисляне и изисква актуализация.

– Къде виждате изхода от политическата криза на фона на прогнозите 51-ият парламент да бъде още по-фрагментиран?

– Не мога да дам формула, но ще тръгна от безусловното, което трябва да направим – да се намали тонът на взаимно отхвърляне и на лично нападане, и настройването ни един към друг като общество. Да се види кои са принципните, безспорни жалони по сектори, които да следват партиите и политическите лидери. Да си начертаем целите, които да гоним като нация, защото това е важно за обединение на обществото около обща кауза и обща посока като държава.

– Това могат ли да бъдат точки в една обща програма на едно програмно правителство?

– Разбира се, ние също като партия имаме идея да бъде експертно правителство, поне министрите да бъдат експерти, хора с принос и морал, които ще имат мисия да изведат нашата държава през тези трудни времена.

– Но кой ще носи отговорността, защото така, на практика се дублира едно служебно правителство, в което също влизат предимно експерти?

– Отговорност в случая носят партиите и мнозинството, които подкрепят това експертно правителство. Експерти трябва да бъдат премиерът и министрите, а оттам насетне, според своята тежест, коалиция от партии може да посочи свои представители в различните министерски кабинети или в различни ресори. Въпрос на диалог, разбирателство и прагматизъм, за да се свърши работата, което очакват хората от нас. Защото, ако 30% сумарно от всички избиратели гласуват за различни политически субекти, 2/3 от тези 30% са гласували за партиите, които са парламентарно представени. 70% не гласуват, а имат очакване да им покажем, че трябва да го направят за нещо или за някого, или за някакъв резултат след това.

– Организирате конни надбягвания във вашата конна база. Вие самият яздите ли?

– Яздя на ниво любител, за удоволствие. Това е възможност човек да се разтоварва психически. Започнах да яздя преди 15 години. Имах период от пет-шест години, в който се бях увлякъл много. Вече яздя по-рядко, особено от момента, когато започнах по-активно да се занимавам с обществена дейност. Но всеки свободен миг гледам да прекарвам сред конете. Иначе се интересувам доста професионално от породите коне. В последно време отглеждаме предимно немските породи, холандската и белгийска топлокръвна порода. Това са коне, селектирани от столетия да бъдат здрави, устойчиви и гъвкави, за да могат да прескачат по най-добрия начин препятствията.

– А намирате ли нещо общо между състезанията с коне по прескачане на препятствия и изборната кампания, в която в момента препускате?

– Общото е, че и за двете трябва да имаш добра подготовка, добър екип, добър план и да си начертаеш такъв тайминг, че да можеш да си разпределиш силите адекватно от старта до финала, за да можеш да направиш и по време, и по съдържание в тези 30 дни на кампания най-доброто, на което си способен.

Информация: Пресцентър на БСП Плевен, снимки: личен архив

Купуването и продаването на гласове е престъпление!