126 години от рождението на поета Христо Смирненски
Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) е един от най-известните български поети. Сред основните теми, засегнати в творчеството му, са социалната несправедливост и копнежът за човешко щастие, като някои от произведенията му продължават да звучат актуално и днес.
Роден е на 17 септември 1898 г. в Кукуш, по това време в границите на Османската империя. След като завършва начално образование, през 1908 г. е изпратен за две години да живее и учи в София при чичо си дядо си свещеника Анастас Кръстев и вуйчо си поета Владимир Попанастасов.
Когато родният му град е опожарен през Междусъюзническата война, като мнозина други бежанци цялото семейство Измирлиеви се премества в София, където Христо се записва в Държавното средно техническо училище. По това време започва да публикува в различни хумористични издания (в. „К’во да е“, „Българан“, Родна лира“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Червен смях“, „Работнически вестник“, „Народна армия“ и др.). През 1917 г. постъпва като юнкер във Военното училище. На следващата година е отпечатана и първата му стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, която подписва с друг от своите известни псевдоними Ведбал.
През 1918 г. Смирненски е сред изпратените юнкери, на които е възложено да потушат избухналото войнишко въстание, като последвалите събития го мотивират да напусне предсрочно Военното училище. За да се издържа, работи като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер и надничар. Все по-дейно започва да се ангажира в работническите борби, като през пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а на следващата – на комунистическата партия. Освен на поезия, Смирненски е автор на социални прозаически текстове („Босоногите деца“, „Очи“) и хумористично-сатирични фейлетони („Политическа зима“, „Карнавална приказка“).
През 1922 г. излиза от печат неговата втора и последна стихосбирка „Да бъде ден!“. Същата година съвместно с брат си Тома започва да издава сп. „Маскарад“. През м. април 1923 г. обаче заболява тежко от туберколоза. Въпреки това не спира да пише, като малко преди смъртта му е отпечатано едно от най-известните му и силни произведения – сатирата му „Приказка за стълбата“. Междувременно здравословното му състояние бързо се влошава и на 18 юни 1923 г. Смирненски издъхва в София няколко месеца преди да навърши 25 години.
информация: http://cl.bas.bg
НАЙ-НОВИ:
- Росица Денчева се класира за втория кръг на сингъл на турнир за жени от категория W75 на ITF в Пазарджик
- Читалищен парк „ЗЕЛЕНА БИБЛИОТЕКА“ в село Победа от днес е с нова придобивка
- Първокласници зарадваха с подаръци децата от Центрове за настаняване от семеен тип в Плевен
- Програмата на Yettel за хора с увреждания отбелязва десетото си юбилейно издание
- Кметът на Община Плевен ще проведе консултации за съставите на СИК по повод изборите за нов Парламент
- Престижни награди за деца от арт школа „Колорит“ от конкурса „Белоградчик- скалната столица на България“ 2024
- Без вода на 19 септември в Долни Дъбник. Присъединяват новоизграден участък от водопровод
- Българска кухня представиха на фестивал в Бурса плевенски кулинари - снимки
- Честване на 101–годишнина от Септемврийското въстание организират на 21 септември от БСП
- С празнична програма и тържествен ритуал Плевен ще отбележи Деня на независимостта на България