На 30 август 1040 година избухва въстанието на Петър Делян

На 30 август, през 1040 година, по време на византийското робство в България, избухва въстанието на Петър Делян. Петър Делян (Петър II) е български цар, провъзгласил се за син на Гаврил Радомир от брак с Маргьорита, дъщеря на унгарския владетел Геза (971-997). Според византийските източници, произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян идва от гръцката дума „долос“, която означава хитър. Византийските източници обаче не могат да бъдат безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. Петър Делян е провъзгласен за цар и оглавява въстанието от 1040 г., което е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на Солун. Атаката се проваля, поради слабо пълководство и коства 15 000 жертви от българска страна. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите. В Островската битка армията на Делян претърпява поражение, той е заловен и отведен в Константинопол. Не са известни по-късни исторически сведения за него.