Днес се навършват 96 години от рождението на Маестро Иван Вълев. Да си спомним за него!

Иван Вълев е роден на 14 август 1928 г. в Луковит в семейството на чиновник. Основното и средното си образование завършва в своя роден град. Още като ученик е активен музикант в гимназиалния духов оркестър, оркестрант в оперетите на учителя по музика Дамян Брайков. Гимназия завършва през 1946 година. Приет е в Юридическия факултет на Софийския университет. Изучавайки специалността „Право“, Иван Вълев е сред юридическата гилдия и практикува в продължение на две години. Паралелно с работата на юридическото поприще у него се заражда непреодолимо влечение и интерес към музиката. След конкурсен изпит през 1948 г., включващ теоретични и практически дисциплини, Иван Вълев е приет в Държавната музикална академия. През учебните години 1952 – 1953 и 1953 – 1954 г. е учител по музика в Луковитската гимназия. След престой от осем години в Луковит напуска града през октомври 1960 г. и се премества да живее в Плевен. Там първоначално постъпва в Детската музикална школа като преподавател по предметите солфеж, елементарна теория и акордеон.

От 1 септември 1961 г. е назначен за главен художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл. От тогава името на Иван Вълев се свързва със съдбата и бъдещото на този ансамбъл. Като композитор той създава голям брой хорови песни – а капела или такива с инструментален съпровод. Голяма част от тези песни са писани за нуждите на Северняшкия ансамбъл, признатите за шедьоври на нежния лиричен изказ песни „Тъкала ли си, момина мале“, „Неранза“, „Преклони са, булнеле“ и др.

Ето какво казва академик Николай Кауфман за Иван Вълев:

Mаестро Иван Bълев бе един от първите музиканти, които определиха параметрите на онова ново изкуство, съвсем неочаквано появило се със създаването на „Държавен ансамбъл за народни песни и танци“ в началото на 50-те години на миналото столетие. Той пръв се опита да вникне в спецификата на новото „народно“ изкуство, което нямаше аналог в близкото и по-старото хорово дело в България. B редица статии и ръководени от него курсове за диригенти той пръв очерта ясно и точно разликите между традиционното ни хорово изкуство и новото изкуство на народните хорове.

Bълев се грижеше за движението на народните хорове и ансамбли и особено за тези състави, които бяха основни носители на местния фолклорен стил. Hеуморно обикаляше България и създаваше хорови или ансамблови звена, като ги насочваше към местния им роден фолклор. Той пръв написа книга − школа за младите диригенти на народни хорове, която стана настолна за музиканти от стотиците ни народни хорове. Като председател на сектора за народна музика при Съюза на музикалните и танцови дейци в България организира прегледите на българските народни хорове и ансамбли, които изиграха съществена роля за издигането на художественото им ниво, за организацията и обогатяването на репертоара. Hеговата малка книга за диригентите на народни хорове изигра съществена роля в движението и много години бе полезно учебно помагало за начеващите диригенти.

B днешно време десетки диригенти на хоровете ни, както и хореографи, са пряко свързани с творчеството и педагогическата дейност на композитора и диригента маестро Иван Bълев, който до последния си дъх бе полезен за делото, за българската национална култура.

Информация: уикипедия, https://www.severniashki-ansambal.com