6 август – Преображение Господне

Преображение Господне е един от 12-те големи Господски и Богородични празници. Чества се още от първите векове на християнството.
Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл.

Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.
Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете.
Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.
Тогава Христос отвел трима: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него „ново царство“
Там, след вглъбена молитва Исус се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.
Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва – времето напомня вече за есента.