25 юли 1978 г. – ражда се първото бебе, заченато ин витро

Оплождането „ин витро” е вид асистирана репродуктивна технология (АРТ). Това е процес, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки извън тялото на жената, като след това получените ембриони се връщат в матката. Ин витро оплождането е основен метод за лечение на безплодие (стерилитет), когато останалите АРТ (например вътрематочна инсеминация и др.) не дават резултат. Процесът включва хормонално контролиране на овулацията, получаване на яйцеклетки и сперматозоиди, и поставянето им заедно в течна среда с цел сперматозоидите да оплодят яйцеклетките. След това оплодените яйцеклетки (зиготи) се връщат в матката на пациентката с намерение да се постигне успешна бременност.

Методът е разработен от британския учен Робърт Едуардс, като първото бебе, заченато ин витро, Луиз Браун, се ражда на 25 юли 1978 г. За великото си постижение, дало шанс на милиони бездетни двойки по света да имат собствени деца, Робърт Едуардс получава Нобелова награда по медицина за 2010 г.
1988 – това е годината, в която в България се ражда първото бебе в епруветка. То е от женски пол и носи името Илияна. Процедурата е осъществена от доц. Атанас Щерев, съвместно с доц. Илия Ватев, като момиченцето е кръстено именно на един от учените. Това се случва точно 10 години след раждането на първото в света бебе, заченато по метода ин витро. Седмица по-късно се ражда и второто дете, заченато извън организма, кръстено Христо.