На 27 юни 1877 г. руските войски преминават Дунава при Свищов

Преминаването на руските войски при Свищов е една от сложните военни операции по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. В един от първите варианти на плана за война срещу Османската империя, разработен през 1866 г., се предлага руската армия внезапно да форсира Дунав между Оряхово и Свищов, където реката е най-слабо защитена. В следващите варианти на плана,  отчитайки главния удар на руската Дунавска армия по направлението Свищов, Търново, Одрин, Цариград, подробно се разработва и въпросът за форсирането на Дунав. Преминаването се позовава на богатия боен опит на руската армия, която от началото на XVIII в. почти 50 пъти успешно преодолява тази голяма водна преграда.

След обявяването на войната на 24 април 1877 г., руската армия започва своето придвижване от Бесарабия към река Дунав през румънска територия. Планът за войната предвижда главните сили на руската армия да форсират Дунав между Никопол и Свищов. При окончателния избор на мястото за форсиране се вземат под внимание няколко фактора: особеностите на двата бряга на реката, нивото на водата, разположението на силите на противника и турската Дунавска флотилия. Освен от допълнителните мерки на Високата порта за модернизиране на крепостните съоръжения по Дунав, прехвърлянето на руската армия се усложнява и от необичайното разливане на реката през пролетта на 1877 г.

По заповед на Николай Николаевич, главнокомандващ руската Дунавска армия, се сформират девет групи, които започват разузнаване от устието на река Олт (западно от Турну Мъгуреле) до Черно море. Крайната цел е „с най-малко жертви и средства да се преодолее водното препятствие”. Изборът на място за преминаване на руските войски пада на района Зимнич – Свищов. Предимство за това е местността на левия бряг на реката и островите Ада и Бужуреску, които позволяват скрито придвижване, бързо заемане на районите от руските части и построяване на мостове за прехвърляне на армията. Взема се решение десантът да се извърши срещу устието на река Текирдере, 5 км източно от Свищов, като за прикритие се използват двата острова. От друга страна по-високият десен бряг на река Дунав и значителната широчина на реката в този район дават тактически изгоди за противника. В тази връзка са и думите на главнокомандващия на турската армия Абдул Керим паша, който при инспекционна обиколка на свищовската отбранителна позиция заявява: „По-скоро на дланите ми ще поникнат косми, отколкото русите да преминат реката на това място”.

Съгласно плана за действие на Дунавската армия се предвижда демонстративно форсиране на река Дунав в района на Галац – Браила. Целта е да се отвлече вниманието на турските сили от направлението на главния удар при Свищов. Десантът е извършен на 22 юни 1877 г. при Галац от 14-ти армейски корпус, командван от ген. А. Цимерман. Скоро след това корпусът заема линията Черна вода – Кюстенджа.

Задачата за форсиране на река Дунав при Свищов е възложена на 14-та пехотна дивизия, командвана от ген. М. Драгомиров, подготвен теоретично за преодоляването  на големи водни прегради. Той разделя собствените и придадените подразделения на седем рейса (ешелона). Всеки ешелон е превърнат в самостоятелно тактическо подразделение, разполагащо с пехота, артилерия и конница. Тъй като успехът на предстоящото нощно форсиране зависи преди всичко от изненадата, ген. Драгомиров обръща особено внимание на запазването на тайната. Пуска се слух, че преминаването ще стане при Фламънда, а задачата на поделенията от първия ешелон се поставя в навечерието на форсирането. Нещо повече, точното място на десанта е докладвано на император Александър II няколко часа преди началото.

За заблуждаване на противника, на 26 юни 1877 г. руската обсадна артилерия обстрелва Тутракан, Русе и Никопол, а румънската – Видин. Извършват се редица акции между Олтеница и Гюргево, което засилва убеждението на противника, че главните руски сили са в Олтеница, намираща се срещу Тутракан.

В обръщение към офицерите и войниците по повод предстоящата военна операция, ген. Драгомиров заявява: „… за нас нищо средно няма: или отвъд Дунава, или в Дунава”. Форсирането започва в 2.00 часа на 27 юни 1877 г. Един след друг понтоните се насочват към десния бряг – устието на река Текирдере. Поради силния вятър и вълнението, част от понтоните акостират в страни от устието. Турските постове откриват десанта, когато русите достигат на 100 – 150 м от българския бряг и откриват убийствен огън. Те запалват предупредителните огньове и обявяват тревога, пристигат подкрепления от Свищов и село Вардим. Положението за атакуващите става критично, но турските атаки са отбити. Към 5.00 часа, извоюваният  от руските части плацдарм е закрепен, а няколко часа по-късно, южно от Зимнич, пристига параходът „Анета”, с който се прехвърлят нови подкрепления на българския бряг. С тези сили ген. Драгомиров организира настъпление към Свищов, до 14.00 часа освобождава града и овладява височините около него.

При преминаването на река Дунав в района на Зимнич – Свищов жертвите от руската армия са 812 (30 офицери и 782 войници) убити и ранени, от тях 195 души удавени, потопени са 19 понтона и 2 оръдия.

Форсирането на Дунав на 27 юни 1877 г. има значителен принос не само за руското, но и за световното военно изкуство. Опитът от тази военна операция много години се изучава във военните академии като пример за преминаване на голямо водно препятствие.

д-р Галин Димитров

Регионален военноисторически музей – Плевен

архив Плевен за Плевен, 2022г.