На 25 юни 1909г. е роден големият български писател Димитър Димов

Димитър Димов е роден на 25. 06.1909 г. в Ловеч. Завършва Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет (1934). Работи като ветеринарен лекар в Троянско, Белослатинско и Кюстендилско. Асистент във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет (1939-47). Специализира хистология в Мадрид (1943-44). Проявява научен и писателски интерес към Испания. През 1944 е мобилизиран и изпратен като вентеринарен лекар н Халкидическия полуостров. Доцент в Агрономо-лесовъдния факултет на Пловдивския университет (1947-49) и в Селскостопанската академия в София (1949-52). Професор (1950) по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Ветеринарномедицинския институт в София. Председател на Съюза на българските писатели (1964-66). Автор на романите „Поручик Бенц“ (1938), „Осъдени души“ (1945), „Тютюн“ (1951, първо издание), 1954, второ издание, преработено под натиска на догматичната литературна критика и разширено с описания на работническата класа. Автор е и на пиеси „Жени с минало“ (1959), „Виновният“ (1961), „Почивка в Арко Ирис“ (1963), на пътеписи, сценарии, научни трудове.

Умира на 1.04.1966 г. в Букурещ.