Навършват се 101 години от Деветоюнския преврат

На 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен Деветоюнският преврат, чрез който е свалено правителството на Александър Стамболийски. Превратът е извършен от армейски части под ръководството на Военния съюз и узаконен (след известно колебание) с указ на цар Борис III. Основни сили в подготовката на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които организират около себе си почти всички недоволни от режима на БЗНС сили.

В ранната сутрин на 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци. В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. ВМРО премахва и Райко Даскалов, подобно на други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет.

Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони. Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет”. ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между селската и градската буржоазия.

В Славовица, област Пазарджик, където се намира и Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предложението на министър-председателя за съвместни действия срещу местния гарнизон. Стамболийски не издава заповед за нападение, понеже му е ясно, че силите са неравни, а надеждата за подчинение на местния гарнизон на вече бившия министър-председател не се осъществила. За да не се превърне обсадата на Пазарджик в кървав погром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село, докато е предаден от селяни на село Голак, заловен е и малко по-късно умъртвен от активисти на ВМРО.

Информация: https://radiovelikotarnovo.com