На 3 юни 1395 г. умира цар Иван Шишман

На 3 юни 1395 г. умира цар Иван Шишман (1350 – 1395). Управлението на последния търновски владетел, възкачил се на трона след смъртта на баща си цар Иван Александър (1371), преминава под знака на отчаяната борба с османската експанзия. Засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) довеждат до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. Заставен от обстоятелствата Иван Шишман е принуден да сключи неравноправен „съюз“ с османския султан Мурад І, давайки му за съпруга своята сестра Кера-Тамара и да стане османски васал (1377), но нееднократно се отклонява от васалните си задължения и продължава да поддържа контакти с владетелите на Сърбия, Влашко и Унгария. Предвид очертаващата се българо-сръбска коалиция Мурад I нанася изпреварващ удар на Търновска България през лятото на 1388 г. В ръцете на османските войски попадат Преслав, Шумен, Плиска, Червен, Овеч, Дръстър и други важни крепости, а през 1393 г. – столицата Търново. Очаквайки помощ от унгарския крал Сигизмунд, цар Иван Шишман се установява в Никопол, където на 3 юни 1395 г. е заловен с измама и убит по заповед на султан Баязид І. Песни и предания за съпротивата срещу османските нашественици увековечават образа му в народната памет.

Информация: уикипедия