На 23 февруари 1871г. в Цариград е свикан Първият църковно-народен събор

На 23 февруари 1871г. в  Цариград е свикан Първият църковно-народен събор. Той продължава до 24 юли 1871 г. и в него участват 50 души – 15-те члена на Привременния смесен съвет (5 архиереи и 10 „комисари“) и 35 представители от епархиите. Главната му цел е изработването и приемането на „Устав за управлението на Българската екзархия“ и избор на екзарх. Редовните работни заседания на Събора се провеждат два пъти седмично – във вторник и петък. Общо са проведени 37 заседания. На 23-ото заседание на 14 май 1871 г.  е приет и подписан уставът за управлението на Българската екзархия. Един от най-дискутираните е въпросът за пожизненост или периодична сменяемост на екзарха. При тайно гласуване – от присъстващите 43 души, 28 гласуват за периодичността на екзарха. Екзархийският устав е преведен на турски език и на 29 юли 1871 г. е връчен на Високата порта за одобрение. На 11 февруари 1872 г. е дадено позволение да се направи избор, въпреки че Екзархийският устав все още не бил одобрен. На 12 февруари 1872 г. Привременният смесен съвет, който след закриването на Събора продължава заседанията, провежда избор и избира епископ Иларион Ловчански за първи български екзарх. Той обаче подава оставка и на 16 февруари 1872 г. е проведен нов избор. Този път единодушно е избран за екзарх Видинския митрополит Антим. Така Привременният смесен съвет завършва работата на Първия църковно-народен събор. Екзархийският устав изобщо не е одобрен от Високата порта, която само дава разрешението си за провеждане на избор за екзарх, но независимо от това седалището на Българската екзархия остава в Цариград до 27 ноември 1913 г., когато екзарх Йосиф I го премества в София.

източник: БТА