На 29 януари 1765г. Софроний Врачански завършва първия препис на “История славянобългарска”

Св. Софроний Врачански (11 март 1739 г. – 23 септември 1813 г.) е български духовник, народен будител, пръв последовател на Св. Паисий Хилендарски, канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 г. – паметта му се чества на 11 март.

Роден е в Котел, Османска империя, с името Стойко Владиславов. Учи в килийно училище, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник и работи като учител в родния си град.

В началото на 1765 г. среща Паисий Хилендарски в Котел, където отецът му показва своята “Историйца”. Поп Стойко веднага се захваща да направи неин препис, който остава в историята като “Първи Софрониев препис”, наричан и „Първи котленски препис“.

През 1794 г., духовникът и книжовник Стойко Владиславов е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия, когато приема и името Софроний.

Софроний Врачански е автор на първата печатна книга на новобългарски език „Кириакодромион, сиреч Неделник“ – сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината.

“Неделник” е отпечатан в Римник (днес град Римнику Вълча), Румъния, през 1806 г. Произвединето има важно историческо значение, не само защото поставя началото на новобългарската печатна книга, но и защото налага говоримия език като книжовен. Книгата добива популярност и под името „Софроние“.

Автор е и на сборника „Неделное евангелское толкование“ (1805), на „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и на „Възвание към българския народ“. Тези произведения превръщат Софроний Врачански в най-видния представител на българското духовно възраждане от началото на XIX век. По това време той е приеман за основен представител на българската общност от правителствата на Русия и Румъния.