Инатливи, но добронамерени и забавни: младите от проект „Стъпка напред“ споделят за своите качества

В ход са дейностите, които  читалище „ЛИК – 1959“ – Плевен изпълнява по проект „Стъпка напред! – действие за личностно и социално развитие на младите хора“, № НПИМД-КО1-ОБЛ-021/2023. Проектът е подкрепен от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025)г., ключова област 1. „Младежки дейности и младежка работа“ със средства в размер на 29 045 лв.

Всеки нов младежки проект среща екипа му с различна група млади хора. Макар предварително да се знаят много базови неща, емоционалната връзка и доверие се градят винаги на живо. Взаимното опознаване е ключово важно за всяко общуване, особено, когато искаш то да е градивно и развиващо.

Една позната и любима на мнозина настолна игра – „дженга“, непринудено накара участниците в първите форуми и дискусии с младежите от Кнежа, Левски и Плевен, да  споделят своите положителни и отрицателни качества.

Сред чертите, които харесват в себе си, младежите приоритетно отбелязват своята „добродушност/добронамереност“. Следват „амбициозност и позитивност, комуникативност, честност, трудолюбие и емоционалност, любопитство/любознателност и готовност за помощ“.  Не малко „играчи“, са отговорили, че се определят като „мили и могат да бъдат добри слушатели“. Не са прецедент  отговорите, които описват положителни качества, като: „енергичност, отговорност, перфекционизъм, упоритост и толерантност“.  Някои определят себе си като „доверчиви“, други като „умни, работливи и усмихнати“.

Сред качествата, които притежават, но според младежите носят отрицателен знак, също има голяма вариативност. Като такива най-много от участниците изтъкват своя „инат“, следван от „срамежливост и избухливост“, а някои „лесно се сърдят или ядосват“. Среща се отговор „чувствителност“, а други посочват като минус своята „доверчивост“.

Самокритичността (която съвсем не им е чужда)  извежда качества на характера като: „мързел, нерешителност, неточност, ниско самочувствие,  притеснителност“, и дори „егоизъм, наивност, непостоянство и страх“.

Макар да са единици, някои от младежите не крият, че  имат  склонност към „изпадане в депресивни състояния, импулсивност и нервност“.

Към пъстрата палитра, инцидентно се прибавят „грубост, дистанциране, липса на мотивация, трудности в комуникацията с определени хора“.

Кой казва, че младите не са интересни?! Как техните обучители и треньори в дейностите на проекта коментират „моментната снимка“, която 15-19 годишните си направиха?

Цветомир Стефанов, обучител, който провокира тийнейджърите да учат чрез преживяване:

„Посредством тази игра децата получиха поле за самопознание и саморазкриване по непринуден начин. Освен това, импулсивното открито споделяне им помогна да приемат, че колкото и да са различни, гледат на себе си и на света по сходен начин. Както и, че в ежедневието си се срещат с почти едни и същи емоционални предизвикателства. Взаимната безкритична подкрепа доведе до повишаване на груповата социална активност и допринесе за демонстрираните от децата добро самочувствие и усещане за социална значимост. Участниците показаха желание да изкажат своето мнение“.

Мирела Димитрова, психолог, наставник – супервайзър в проекта:

„Една от най-любимите ми възрастови групи са тийнейджърите. Изключително мотивирани и вярващи в невъзможното, те са склонни да преобърнат света, за да го направят едно по- хубаво място. В тази възраст емоционалната палитра е най-богата и често се наблюдават бързи смени на настроението или свръхемоционалност.

Още в първите ни дейности беше изключително интересно и приятно да наблюдавам едни заземени млади хора с много ясна и адекватна представа за себе си.

За мен, като психолог, е провокация работата, не толкова с „положителните“, а по-скоро с качествата, носещи „отрицателен знак“. Това е поле за личностно развитие и промяна.

В днешно време наблюдаваме тенденция за бързо етикетиране на младите. При „неприемлива постъпка“ не търсим какво стои зад нея и какво е довело до нея, а сме склонни да посочим с пръст и да обявим подрастващия за лош или невъзпитан.

Младежите от друга страна, приемат за нормално да бъдат критикувани, но не и питани какво изпитват. Тук идва и главното предизвикателство в работата с тийнейджъри – да ги подкрепиш и мотивираш да разбират и споделят емоциите, които изпитват и каква е причината да ги изпитват – да научим младите хора на емоционална интелигентност. Тогава те сами ще откриват позитив във всяка черта, която смятат за отрицателна.

Моята цел като наставник е да уважавам всички емоции и качества, да мотивирам подрастващите да се превърнат в най-добрата версия на себе си“.

Този материал е изготвен от читалище ЛИК и ММС не носи отговорност за използването на съдържащата се в него информация.