Карабоазката дига – природата отстъпва пред човека

След края на Първата световна война  Бъл­гария изпада в криза. Под­писаният Ньойски мирен договор на 27 ноември 1919 година  налага  репарации, орязване на територии, стопан­ска раз­руха — всичко това се стоварва като изк­лючително тежко бреме върху бъл­гар­с­кия народ, който плаща жес­тока цена по фрон­товете на вой­ната, без да може да осъщес­тви своето национално обединение. Според договора България трябвало  да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Зяпядните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица , както и няколко села в Кулско и Видинско. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция. Тежки били и военните клаузи.  България нямала  право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и Граничната войска  не трябвало да надминават 33 000 души. Няколко месеца по-късно като премиер на земедел­с­кото правител­с­тво Александър Стам­болийски внесъл в Народ­ното съб­рание законоп­роект за съз­даване на трудова повин­ност, която да противодейс­тва на  клаузите, заб­раняващи да имаме соб­с­т­вена армия. Националното стопанство било в окаяно състояние. Поради тази причина се формирала  идеята да се използва безплатно трудът на младежите, които поради ограниченията от военни клаузи на мирния договор остават извън казармите. Така се формирал  Закона за трудовата повинност, приет през 1920 г. ( публикуван в ДВ, бр.56, 21 юни 1920 г.) Той имал за цел да организира и използва работните сили в страната, за  повишаване на производството и благоустройството. В условията на криза в страната успял да развие у гражданите, независимо от тяхното обществено положение и имотно състояние любов към обществените работи и физичиския труд в полза на държавата, да култивира гражданско съзнание. Приложението на закона се отразило положително върху стопанско-икономическото развитие в трудните времена и дало добри  резултати.

След Първата световна  война от Македония, Беломорска Тракия, Добруджа и Западните покрайнини  придошли  много безимотни емигранти с български произход. Правителството на Андрей Ляпчев подело инициатива да осигури нормален живот и препитание на бежанците. Финансирането на това начинание дошло от заеми.  За да ги оземли правителството изтегля от английски, американски и френски банки парични средства през 1926 година  под формата на Бежански заем и Стабилизационен заем през 1928 година. С цел да им осигури земя отводнява територии. Следвайки тази политика през 1929 година започнало изграждането на Карабоазката дига, което продължило до 1931 година, с дължина 38 киломитри и 600 метра. Дигата започвала от село Гигенска махала при река Искър и завършва до град Гулянци при река Вит. В изграждането й участвали около 10 000 трудоваци. Тяхната работа била свързана с разчистване на корени, насипване и трамбоване на пръстта. При построяването на дигата  пресушили  три блата – Десна, Видра и Крайще. Дигата пресичала  каналите свързващи блатата с река Дунав. Оставено било  за оттичане само Карабоазкото гърло, което дало името на това крупно начинание. Името на дигата дошло  от  турски език  “Кара боаз” – черен проход. По време на строителството работата често спирала заради високи подпочвени води. Трудоваците се натъквали на старини с археологическа стойност –  бронзова статуетка, различни монети, които били изпратени в Народния музей – София.    След отводняването построили квартали с еднотипни къщи – “шаронки” за настаняване на бежанците. Къщите носели името на комисаря от Обществото на народите (ОН), Рене Шарон, съдействал за получаване на заема. Бежанските семействата получили по 51 дка земя, 10 дка гора и чифт волове. За отводняването на Дунавския бряг били отделени 200 000 лв. от Стабилизационния заем. След построяването на дигата имало нужда от поддръжка .Някой от селищата пострадали заради нивото на водите на реките  Искър и Дунав. В село Гиген били унищожени 6000 дка посеви. След множество оплаквания и на други селища контролния инженер Иван Гонгалов се разпоредил да се направят шлюзове или насип, за да не навлиза водата в низината.

Правителствата и парламента на България изпълнили националния си дълг да осигурят нормални условия на живот за бежанците. Благодарение на трудовата повинност България построила пътища, железници, мостове, чешми.  Едно от блестящите постижения е пресушаването на Дунавските блата. Но от екологична гледна точка било бедствие. С построяването на дигата били унищожени седем блата – Видра, Крайще, Десна, Дълбока и Гигенските блата. В тези блата са гнездили различни видове блатни птици – чапли, ибиси, дъждосвирци, патици, рибарки, жерави, лопатарки и други. Срещали са се разнообрзни водни растения. Цялата повърхност на блатото Видра била покрита с бели водни лилии. От някогашното водно богатство до днес има само остатъци – блатата Лъката, Копаното Гърло, Калилото,  блатата в Гиген, Загражден , Дъбован и Брест. През 30-те години на миналия век някои от ограничителните клаузи на Ньойския мирен договор отпаднали, но законът за трудовата повинност не е отменен. След 9 септември 1944 година получил нов тласък в развитието си.

Фонд № 32К, опис № 1, а.е. №100

Фонд № 32К, опис № 1, а.е. 101

Фонд № 1112, опис № 1, а.е. 64, л.3 (снимка)

Вестник “Северно ехо” от 11.09.1930 година

ДВ, бр.56 от 21.06.1920 година

Автор: Пепа Митева, Главен специалист в ОДА – Плевен