„Новото нормално“ и новите психологически проблеми при тийнейджърите

Според мнението на психотерапевта Галя Мутафова, която работи в Плевен и София, сме изправени пред нови проблеми в тийнейджърска възраст, с които трябва да се научим да работим адекватно. Родителите трябва да имат внимание за различни опасности. „Новото нормално“ идва с един по-голям либерализъм, който обаче трябва да се канализира от родителите, защото може да е деструктивен. Кои са проблемите ,за които трябва да внимаваме.

Проблем номер едно

Екранна зависимост

Екранната зависимост и още повече геймърството (като подвид) е нещо, което действа като наркотик за нашите деца. Особено уязвими са деца с проблеми в социалното общуване, на които виртуалното общуване понякога е всичко, което имат, а игрите са единствен начин за забавление.

Родителското успокоение като:

„Той е много на „ти“ с технологиите. Нищо, че не може да общува и няма приятели. Явно ще бъде по-самотен и ще стане програмист“.

„Всички от това поколение са такива, дори не си говорят помежду си, а си пишат“

„Нищо не му е интересно, какво да правя? Да го насилвам ли?“

„Като му дойде време за партньорства ще стане от компютъра“

Това не бива да е никакво успокоение, защото екранната зависимост е като всяка друга зависимост. Афектира дълготрайно когнитивните функции на мозъка на Вашето дете.

Това, което се засяга на първо място, е общуването. Тийнейджърите са неспособни на дълбоко общуване и свързване. Разбират всичко буквално. Операции като анализ, синтез, обобщение, абстрактно мислене- въобще не се развиват. Ценностната система се развива до 27 годишна възраст, а екранната зависимост, в повечето случаи се развива доста по-рано и не позволява този последен щит на мозъка да се разгърне. Така ценности като любов, приятелство, достойнство, чест, може въобще да липсват.

Волята също е засегната. Мозъкът „спи“ и заобикаля трудностите. Наблюдава се липса на търпение и постоянство, тъй като мозъкът свиква с много бърза стимулация и не се полагат усилия за да се постигне удоволствие, а се получава „емоционален порцион“ веднага и бързо. Сформира се усещането, че всичко се постига лесно. Засяга се цялостното психоемоционалното развитие на децата. То спира на нивото, на което е придобита зависимостта. Така виждаме реакции на 20 годишни хора, като на 10 годишна възраст. Т.е. децата ни са закотвени в един перманентен инфантилизъм, който много трудно би могъл да се развие ако екранната зависимост е налице.

Проблемът е сериозен, изисква осъзнаване от родители и деца. Нужен е контрол, а за пълноценното решаване на проблема са нужни изграждане на алтернативи за забавление, общуване, начин на живот. Там, където имаме сериозно изоставане в общуването, заради екранна зависимост е необходима работа със специалист.

Следващ сериозен проблем, който навлиза в България е

Нарушена сексуална идентичност

Проблемът със нарушената сексуална идентичност . Объркването в тази сфера вече има измерения и се наблюдават проблеми в по-големите градове.

Повече от всичко нашите деца се възпитават от интернет. Дори не е от улицата, където знаехте кой им говори и решават с кой ще дружат и с кой не. Сега им говори тик ток и ютуб, където има всичко и то не достатъчно добре контролирано като съдържание.

Като психотерапевт на тийнейджъри виждам емоционално нестабилни деца или в някакъв тежък момент от живота си (семейни проблеми примерно), които под влияние на масовото говорене или наблюдение, започват да се съмняват в половостта си. Не се оставят на истинската им да определи каква е ориентацията им, а сядат да мислят какво да изберат, като че ли става въпрос за нова дреха. Това объркване тепърва предстои. И е много важно родителите да запазят доверителните отношения с децата си и да разговарят на тема сексуалност винаги, когато детето има нужда. Защото вече не е рядко срещано да не е модерно да си „нормален“, особено в големите градове като София, Варна, Пловдив.

Трети тип „нов“ проблем е:

Пластични операции

Масовото навлизане на пластичните операции. Деца на по 15 и 16, чакат с нетърпение чакат да навършат 18 за да могат да направят ринопластика, гърди и много други неща. При това са изключително слабо информирани за рисковете на тези процедури и за възможността операцията да не е успешна.

Ниското самочувствие, екранната куклена и изкуствена хубост подтикват все повече, млади момичета да се вманиачават в диети, фитнес, но напоследък и пластична хирургия и да не приемат лицата и телата, с които са се родили. Тези похвати никога не са водили до успешно решаване на проблема с ниското самочувствие. Когато направиш промяната получаваш временно удовлетворение, докато не откриеш следващ дефект за корекция. Това е така, защото мисленето за себе си не се е променило.

Ранните пластични интервенции и въобще пластичните интервенции крият рискове. Скоро имах случай с момиче, натровено с арсен и други тежки метали от импланти на гърди. Със симптоми на тревожно разстройство, булимия и неврологични проблеми в следствие от натравянето. Наложи се отстраняване на имплантите и симптомите намаляха, а неврологичните изчезнаха. Децата трябва да бъдат запознати и със синдрома ASIA и с ранния риск от тумори в гърдите.

Като родители е необходимо да се погрижим ножът, диетата и фитнес манията да не са начин за лекуване на ниско самочувствие. Това е необходимо да бъде в нашите мисли като фокус, за да можем истински да помогнем на децата си.

Хранителни разстройства, биохакинг,детокс, орторексия

От няколко години орторексията е много силно разпространена. Това е заболяване, подобно на анорексията, но тук водещото е желанието за здравословно хранене и отхвърлянето на всичко нездравословно.

Стига се до тежки ограничения, вманиачаване в етикети, тотално избягване на храни, при което здравословният статус не е добър и при по-детайлна кръвна картина и тестване на хормоните се виждат отклонения.

За съжаление идеята за разнообразяване на храненето, ако детето е болно от орторексия или друго хранително разстройство, се посреща със същото тежко отрицание като анорексията. Това води до проблеми със здравето, подобни на анорексичните. Необходимо е в тези случаи да се приложи детайлна терапия за хранителни разстройства.

Преяждане, заседнал начин на живот, високо кръвно, инсулинова резистентност или диабет.

Това е следваща тема, която рядко се среща при подрастващите, но уви има много деца, чиито начин на живот е толкова заседнал, че на 15-16 години вече са със заболявания.

Въпреки, че смятаме, че нездравословното хранене, не може да навреди толкова бързо, при днешната храна, която така и така е бедна на микроелементи и не задоволява нуждите на организма. В съчетание с бедно меню, много бързо организмът прави дефицити, които се отразяват на здравето на децата.

Ако и децата предпочитат храна, която има калоричност, но няма нутриенти, ефектът става още по-порочен- високи килограми, но липси в организма. Това предпоставя ранно развитие на болести, които са характерни за възрастните. Редом със грижата за тялото е необходима промяна на режима на хранене, както и психотерапия, при нужда, която да изследва причините за нездравословността.

Панически атаки и стрес при децата

Паническите атаки бяха характерни за възрастните. Защото се смята, че е заболяване, свързано с високи нива на стрес. В живота на възрастните има достатъчно предпоставки. Затова всеки втори в България е получавал поне веднъж паническа атака в живота си.

Считаше се, че децата не натрупват толкова стрес, тъй като са по-свободни, по-безгрижни, вентилират стреса чрез детската игра(свободната детска игра, не тренировки).

Вече не е така. Децата са подложени на стрес, живеят по-затворено, образователната система става все по-тежка за обучение, свободната игра я няма. Тя най-често се замества със спорт, но спортът няма същия ефект върху детската психика. В него няма креативност, фантазия, пресъздаване на случки, а това го има в свободната детска игра и е в основата на вентилирането на негативните преживявания при децата.

Заедно с това децата са като попивателни гъби на семейната атмосфера и ако вие сте под постоянен стрес, то и децата го усещат. Усещат го дори и да не сте изнервени и да сте внимателни, ако сте в постоянен стрес-вие излъчвате това стрес.

Амбициите на родителите играят също роля в ранното развитие на панически атаки. Много от родителите не си дават сметка за психическата неспособност на децата да издържат на постоянно повишаващи се изисквания. Повече от родителите в такива случаи казват: „Какво да правя, в училище им дават твърде много материал и домашни.“, но ние не трябва да забравяме, че като родители ние преценяваме кое, колко е здравословно за нашите деца.

Липсата на каквито и да са изисквания, също е проблем. Вярната доза и съобразяването с нуждите и способностите на детето е нещото, което дава “златната среда“ за развитие на симптомите на паническо разстройство.

Разводи, липса на бащин или майчин пример, липса на контрол

Тази ситуация вече е твърде често срещана. Тя не може да бъде компенсирана нито от улицата, нито от учители, нито от треньори. Съветът ми като терапевт е, ако имате проблеми с договарянето с партньора за гледането и отговорностите по отношение на децата, посетете терапевт и не отлагайте. Особено ако и двамата родители искате да дадете най-доброто на децата си, но просто не намираме общ език с бившата половинка. В този случай семейната психотерапия е безценна.

Чувство на вътрешна празнота. „Поколението на снежинките“

Също ново явление сред тийнейджърите. Породено е от екранната зависимост, липсата на интерес към каквото и да било, все по-трудното приобщаване към групата от връстници поради дефицити в общуването. Но най-вече поради културата, че всичко се получава лесно. Липсата на усилие е липса на хъс за живот. Липсата на издръжливост води до поредица от неуспехи. А това затвърждава лесното отказване, липсата на стремежи и чувството на вътрешна празнота и липса на стресоустойчивост на психиката. Това явление свързано с липса на устойчивост към каквито и да е проблеми дава и наименованието на това поколение деца-„Поколението на снежинките“. Тъй като в психологичен план, тяхната издръжливост е много ниска.

Вътрешната празнота и липсата на стресоустойчивост може да стане основата на бъдеща депресия, опити за самоубийства и самонаранявания и развитие на зависимости.

Като родители е необходимо да разберем, че се намираме пред нова действителност, в която едно от най-важните неща ще се окаже развитието на устойчива психика на децата ни. Ние играем роля при изграждането на тази психологическа устойчивост.

Снимки: интернет