Слово на кмета Спартански на 2 юни за героите и „героите“…

Всяко време ражда своите герои. Герои, които казваха това, което мислят и правеха това, което казват.  И герои, на които гърлата са асфалтирани от тютюнев дим и от уиски, и много лесно и гладко се търкалят думите, които не означават нищо за народа български.

Едните зарязаха семейства, имоти, роднини, близки, деца, майки и бащи и се сториха курбан за свободата на България. Другите – в потайна доба и в късен час парцелират длъжности, раздават финанси, разпределят имоти, купуват влияние, договарят  длъжности и ходят на инструктаж по чуждите столици, за да им кажат какво да правят, за да се харесат на стари и нови господари.

Ботев и Левски, и техните сподвижници, не питаха ни на Изток, ни на Запад, дали да правят революция, дали да направят кожата си на тъпан, юмруците си на чукове и да се хвърлят на борба със стихиите. Те изповядваха това, което казват и направиха това, което бленуваха.

Няма по-висока и по-висша саможертва да служиш на Отечеството си, да защитаваш неговите национални идеали, идеята за чиста и свята република с демократско управление. Заради тази свободна и свидна на всички ни майка България момчетата гинеха в защита на Съединението, по полетата на Западна България, за да я защитят от попълзновенията на сръбския крал Милан. Тези същите следовници на нашите велики революционери оставиха костите си по бойните полета на Балканската , Междусъюзническата, Първата и Втора световни войни. Хиляди са костите на нашите революционери, които загинаха за освобождението на поробена Македония, за единството на нацията.

За да могат върху техните гробове и техните кости, безименни плъхове и страхливи мишки да разпределят порциите на държавната власт и държавно влияние. Това гледаме и в момента.

Снощи наблюдавам от Народното събрание репортажа, от който виждам едни наследници на депутата Губиделников, който преди повече от 130 години, заедно със своите безименни, нищожни колеги отказа поборническа пенсия на вдовицата на Христо Ботев и на дъщеря му. Тези, които лишиха от пенсия майката на Васил Левски, които оставиха нашите поборници, които са имали лошата участ да преживеят Освобождението, да мизеруват в свободна уж България. Да ги оставят голи и боси като просяци да мрат по улиците на свободна България.

Тогава, преди повече от 150 години и в следващите, във времето на революционните борби , апотеоз на които е Априлското въстание, и преди 147 години – своеобразният Еверест на българската саможертва – Околчица, докато едни мряха в окопите по безименните скали и баири на майка България и напояваха с кръвта си тялото на Родината, сега едни други безродници си чупят очилата, плюят си в лицата и си изясняват сексуалната принадлежност.

Това ли чака българският народ от тези, на които сме поверили съдбата на България ?  Срам и позор за такава нация, която не почита своите герои и лишава от пенсии, хляб и подслон техните наследници. Но има време да дели мазните, тлъсти и гнусни порции на държавната власт и влияние.

Надявам се, че това време скоро ще свърши, защото българският народ е много търпелив, но той не може да търпи вечно и със своята история го е доказал.

Нека да стъпим на здрава почва, да изметем тинята, утайката и мръсната пяна, и да направим това, което тези, които ни гледат в момента от българското небе, очакват от нас. Ако не да дадем живота си, поне да дадем всичките си сили, за да изградим една модерна, достойна, стабилна България, без да сме васали на никого. И без да се кланяме на други западни, европейски и неевропейски столици. Само тогава ще бъдем достойни  за паметта на тези, които положиха костите си, за да ни има нас.

Слово на кмета на община Плевен Георг Спартански на 2 юни, пред паметника на Христо Ботев в града