Проучване на добри практики от България и ЕС в сферата на професионалното образование и обучение

Проект “Пътна карта за адаптиране на професионалното образование към нуждите на пазара на труда в община Плевен“, договор NoBG05SFOP001-2.025-0082-С01, по програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд има за цел да насърчи взаимодействието между неправителствения сектор, община Плевен, образователната общност и бизнеса за оптимизиране на връзката образование – бизнес и оптимизиране на професионалната квалификация спрямо актуалните нужди на бизнеса. Проектът се изпълнява в периода 17.8.2022 г. – 17.11.2023 г. от фондация „Образователно сътрудничество “в партньорство с общинска администрация град Плевен.

Професионалното образование и обучение (ПОО) има за цел да предостави знания, умения и компетенции, необходими в конкретни професии или в по-широк план на пазара на труда. В страните от Европейския съюз ПОО е обект на широки национални стратегии и политики за образование и икономическо развитие. С поглед към бъдещия набор от умения, които ще се изискват и към настоящето на пазара на труда, ПОО има за цел да предостави необходимите качествени умения, за да разгърне истинския си потенциал.

Сравнителният доклад на Европейската комисия – „Обзор на образованието и обучението за 2022 г.“[1] и докладите за текущо развитие на политиката на всички образователни степени във всяка една държава от ЕС проследяват напредъка към постигането на трите ключови цели за ПОО.

Разгледаните добри практики в настоящия доклад извеждат няколко основни елемента, приложими в процеса на планиране, осъществяване и мониториране на ПОО, които са съществени за неговия успех. Те са обобщени както следва:

Необходимост от инициативи за измерване и прогнозиране на търсенето на работна ръка и професионални умения

• Мерки за подобряване на събирането, анализирането и използването на информация за пазара на труда с цел подобряване на съответствието на ПОО с търсенето на професионални умения
• Мерки за повишаване съответствието на структурата на ПОО с пазара на труда, така че да се отговори на краткосрочния и средносрочния недостиг на умения и на несъответствието в уменията по последователен начин
• Липса на системни и структурирани данни, които биха послужили за оценка на качеството и съответствието на ПОО, което възпрепятства изготвянето на политики, основани на факти
• Според проучване на Българския Национален статистически институт за продължаващо професионално обучение (ППО), през 2015 г. 11 793 компании с 10 или повече служители са предоставили обучения на своите служители.

Списъкът на професиите, включващ близо 600 специалности, трябва да бъде рационализиран и актуализиран (въз основа на надеждна информация за пазара на труда)

• Процесът от съставяне на Списъка на професиите за ПОО до изготвяне и въвеждане на актуализирани учебни програми може да бъде опростен, по-бърз и по-ефективен
• СППОО не отразява развитието на професиите във всяка от професионалните области, поради което някои от съдържащите се в него професии са остарели, неуместни или несъществуващи на съвременния пазар на труда.
• Липсата на подходяща и надеждна информация за пазара на труда се счита за сериозна пречка пред разработването на актуализиран списък на професиите.
• двете най-големи области на ПОО (хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг и растениевъдство и животновъдство), привличащи над 20 процента от всички учащи в системата на ПОО, се свързват с нискоквалифицирани работни места, въпреки преструктурирането на икономиката и постепенно нарастващото значение на индустрии с по-висока добавена стойност, изискващи по-високи нива на умения.[2]
• Делът на записаните в специалности на ПОО, свързани със строителството, се е свил значително през последното десетилетие (от 6.8% през 2010 г. на 3.5% през 2019 г.), докато делът на строителните работни места в структурата на заетостта постепенно се увеличава през последните години, достигайки 7.9 процента през 2019 г.[3]

Необходимост от разширяване на обучението чрез работа

• ПОО продължава да бъде базирано предимно в училищата, като по-малко от 10 процента от българските предприятия участват в процеса на професионално образование.

Приложението на повечето от изведените добри практики изисква активно прилагане на политика на национално ниво и трансфериране на определи отговорности и функции на местно ниво. Независимо от това, за развитието на ПОО в община Плевен могат да бъдат приложени следните идентифицирани добри модели:

• Анализ на пазара на труда на регионално и местно ниво, което да дава актуална информация за тенденциите на нуждите на бизнеса и промените в профила на търсените професии;
• Активно взаимодействие на професионалните училища с бизнеса за осигуряване на повече възможности за дуална форма на обучение;
• Засилване на сътрудничеството на всички заинтересовани страни на местно ниво за провеждане на активна информационна кампания за предимствата на ПОО, за възможностите, конкретно предлагани на местно ниво, работа в родители и ученици в общността;
• Насърчаване на кариерното ориентиране на местно ниво.

[2] НСИ

[3] НСИ