Инж. Кремен Георгиев, АТДБ: Енергийната стратегия трябва да се изготви с експертизата на политици, синдикати, учени и предприятията, които трябва да „случат“ енергийния преход!

Инж. Кремен Георгиев, защо според Вас се наложи да искаме преразглеждане на поетите ангажименти от страната в Плана за възстановяване и устойчивост?

         Наложи се, защото стана публично достояние фактът, че България е поела значително по-голям ангажимент за ограничаване на въглеродните емисии, отколкото е било изисквано от нас. Единствената причина за това може да бъде обслужване на нечии частни интереси. Аз поне друга причина да вървиш срещу всички останали не виждам.

Интересно е, че поетият по-голям ангажимент е изключително и само за сектора енергетика и дори засяга конкретни инсталации. Той се отнася единствено за ТЕЦ-овете, които обезпечават 40% от енергийните нужди на страната.

България е част от общоевропейския ангажимент за намаляване с минимум 55% на въглеродните емисии към 2030 година спрямо базовата 1990 година. Безумно е в цяла Европа базовата година да е 1990 година, а ние, една от най-зависимите от въглищата държава, сами да се бием в гърдите, обещавайки без никой да го иска от нас, че ще намалим емисиите с 40% не спрямо приетата от всички за базова 1990 година, а спрямо 2019 година.

Каква е логиката да се взема за базов значително по-кратък период?

         Аз поне не виждам смисъл за благото на страната ни от поемането на подобен ангажимент. Ангажиментът за намаление на въглеродните емисии с 55% спрямо 1990 година е почти изпълнен в много европейски държави. Подобен ангажимент ни вкарва в още по-голяма криза, а никой не иска това.

Като споменахте криза. Кой фактор се оказа решаващ в разгара на зимата да не сме в огромна енергийна криза?

         Фактът, че въглищните централи не са затворени и работят на максимален капацитет.

Основното предимство на България в кризата е, че разполага със собствени мощности за производство на енергия, които работят с местни ресурси и по този начин се гарантира енергийната независимост на страната.

България е един от най-големите износители на електрическа енергия в ЕС и именно благодарение на работата на въглищните централи се превърнахме в ключов доставчик на електрическа енергия за много държави на Балканите.

След решението за предоговаряне на част от поетите ангажименти в Плана за възстановяване и устойчивост се заговори по-активно и за създаването на Национална енергийна стратегия. Какви са основните приоритети, които трябва да залегнат в документа?

         Стратегията за развитието на сектор Енергетика трябваше вече да е изготвена, но се радвам, че поне ревизията на Плана за възстановяване и устойчивост се оказа причина за връщане на политиците към тази важна тема.

Един от най-важните принципи, които трябва да се следват при създаването на Стратегията за енергийния сектор е запазване в максимална степен на енергийната независимост на страната ни.

Трябва ли да се допитаме до чуждия опит при разработването на Стратегията?

         Разбира се, допитването до чуждия опит винаги е от полза. Но все пак този път трябва да използваме и наличния капацитет, технологии, експерти и ресурси, които притежаваме. Нещо, което в последните години не се вижда. Пример за това е новината, че утвърденият План за възстановяване и устойчивост е плод на труда на Министерство на финансите, а не на Министерство на енергетиката, в което работят експертите в тази област.

Енергийната стратегия трябва да се изготви с експертизата на политици, синдикати, учени и предприятията, които трябва да „случат“ енергийния преход!

         За финал сменяме рязко темата. Вече излязоха декемврийските сметки за топлинна енергия във всички градове. Успяхте ли да опровергаете всички, които месеци наред плашеха хората с непосилни сметки за централно отопление по време на отоплителния сезон?

         Декемврийските сметки за топлинна енергия във всички топлофикации в страната доказаха, че повод за подобни опасения няма.

Последните сметки на абонатите не се различават драстично от тези година по-рано. Една от основните причини е и намалената ставка на ДДС, с която част от поскъпването бе ликвидирано.

Всички, които плашеха хората с шокиращи сметки за парно през зимата, вече не говорят публично по тази тема, защото се оказа, че са сбъркали.

Единственото вярно  е, че през този отоплителен сезон най-евтино излиза централното отопление. При всички останали методи се наблюдава неколкократно увеличение спрямо предходната година.