70 години от екзекуцията на Блажения Евгений Босилков

В късната есен на 1900 година, в семейството на Беатриче и Ливиджо Босилков, се ражда поредният им син – Викенти. В деня на раждането е кръстен в енорията „Рождество Богородично“ – Белене.

По-късно един случай определя бъдещето на малкия Викенти. Работейки близо до Дунава, Беатриче е взела със себе си и сина си. Улисан в игрите до реката, една вълна го подхваща и се дави. Болезненият вик и горещите молитви на майката са чути и детето е изхвърлено обратно на брега. Чудо е, и Беатриче го обещава на БОГА. На 11 години Викенти остава сирак, без баща. Завършил началното си образование, проявява голяма привързаност към вярата, предадена му от семейството.

Беатриче не е забравила своят обет и го изпраща с едно малко вързопче, скътало сиромашията и вярата, в семинарията на католическия орден на пасионистите в село Ореш.

По-късно учи и в град Русе, където неговите настоятели виждат потенциала му и го изпращат да учи хуманитарни науки в Холандия и Белгия. За издръжката му се грижат госпожите Йоана и Берта. След завършването си дава обет за бедност, безбрачие и послушание към Ордена на пасионистите и приема името Евгений.

Завръщайки се в България, в Русе е ръкоположен за свещеник от монсеньор Дамян Теелен, и назначен за негов секретар. Знаел 13 езика писмено и говоримо, горял в желанието си да внесе дух на вяра, култура и образованост. Получава предложение да продължи образованието си в Папския Източен институт в Рим. Завършва го и след три години защитава докторат на тема: „Унията на България със Светия престол в началото на XIII век“.

Завръща се в България и е назначен за енорист в катедралата св. „Павел кръстни“ в Русе.

През 1934 година е назначен за свещеник в село Бърдарски геран, където всеотдайно служи тринадесет години. Тук той отдава цялата си младежка енергия да издигне духовното и културно развитие на селото.

Създава школа по вероучение, хор към църквата, футболен и волейболен отбор, участва активно в обществения живот и е избран за общински съветник в Бяла Слатина. Приема всеки потърсил неговата помощ и благословия, според скромните си възможности. Приоритет за него са най- бедните. Името на младия свещеник д-р Босилков се чува и в правителствените среди и е избран да изнесе реч по случай 250 години от Чипровското въстание. На другият ден тя излиза в ежедневния печат. Изнася и беседи за първата печатна книга на български език от Филип Станиславов. Широко мащабната дейност на Босилков е намалена до затихващи функции след окупацията на България от СССР, и в страната е установена Сталинско-комунистическа власт, забраняваща катехизис. През 1947г. след като умира епископ Теелен, отец Босилков е назначен от Светия престол за негов заместник. На фона на мрачните събития, които целенасочено се стоварват върху католическата общност, неговото назначение се приема със радост и ознаменувано празнично.

Така, монсеньор Босилков поема товара и отговорността в един исторически момент, в който реформаторите комунисти приемат нов закон за вероизповеданията, който е отхвърлен от монсеньор Романов, апостолически екзарх Кирил Куртов и монсеньор Босилков, преди обнародването му. Този закон позволява на властта да арестува всеки който го наруши. Започва открито да се проверява кореспонденцията, да се викат на разпит свещениците, конфискуват се учебни заведения на католическата църква. Прогонени и екстрадирани са чуждестранните мисионери. На среща с Георги Димитров епископите на католическата църква в България категорично отказват предложението да отделят църквата от папата и светия престол.

На монсеньор Босилков се предлагат министерски пост, лична вила, кола, материални облаги, в замяна на което да оглави двете епархии, Северна и Южна в една българска народна църква. Без да се замисля той категорично отказва. Споходилите го събития го насърчават да обикаля енориите си и да вдъхва кураж на свещениците, дава тайнството миропомазание, ръкополага първите и последни свещеници – отец Асен Генов от Малчика, отец Йосиф Минчев, отец Алфонс Драков – Белене и отец Йосиф Йонков – с. Ореш. Намира време и да пише на своите благодетели и приятели от ордена на пасионистите.

На 16 юли монсеньор Босилков е арестуван рано сутринта в малка вила на Люлин планина където е отседнал за почивка. При целият обиск, направен от седем милиционера не намират нищо, освен в джоба на сакото му – картичка от приятел от Холандия. Това е и обвинението в шпионаж, като е откаран в централния софийски затвор.

Заедно с него са арестувани 28 свещеници и 12 цивилни. Подложени на зверски мъчения побой и денонощни разпити, монсеньор Босилков 15 дни не е дал никакви показания. В съседство до неговата килия се чува как е измъчван и умира отец Фортунат Бакалски. Един от инквизиторите влиза при него и казва: – „Ела да видиш какво става с Фортунат, това те чака и теб“. Отговорът на монсеньор Босилков е достоен и кратък: – „Не, на мен ми стига това което чувам.“.

Тогава взема решение да поеме всичките обвинения, но да спаси свещениците. На заседанията в съда прави впечатление, че всички свещеници повтарят едно и също, като се отричат от показанията си взети с нечовешки изтезания. Съдът взема удобните за властта показания. На последното заседание съдиите закъсняват с три часа от обявеното време …

На смърт чрез разстрел са осъдени: Монсеньор Евгений Босилков, отец Павел Джижов отец Камен Вичев и отец Йосафат Шишков. Присъдата е изпълнена на 11.XI.1952г. в 23.30ч. Осъден заради вярата си в Единия БОГ, със заповед от Сталин в централния софийски затвор. Преди разстрела монсеньор Босилков изрича: „Следите от нашата кръв са гаранция за едно прекрасно бъдеще на църквата в България! Умирам доброволно за вярата! Кажете на всички, че съм останал верен на църквата и папата!“.

Провъзгласен за Блажен от папа Йоан Павел II на 15 март 1998г.

На 5^-ти май 1999г. Върховният касационен съд на Република България отменя присъдата на монсеньор Босилков и признава неговата невинност!

Хора като него принадлежат на човечеството. Обявяването му за Блажен го прави жив във вечността!

Така и сега той ходатайства за нашите молитви пред БОГА.

Истината в мен крещи да допълня като негов племенник, че през последните шест години от живота му „ангелите“ на ДС с голямо усърдие са го следили и в резултат досието му съдържа 4000 страници „труд“ в които показват ниска култура и нищо което да вреди на България!

Не, не казвайте „БОГ да го прости“. Блаженият Евгений Босилков живя със силна вяра в БОГА и БОГ – живя в него!

Руси Дженев Босилков – племенник