145 г. от боевете за Горни Дъбник и Телиш – 24 и 28 октомври 1877 г.

Плевенската епопея е най-трудната и продължителна битка с решаващо значение за хода и изхода на Руско-турската война 1877-1878 г. По време на Третия щурм за Плевен, укрепилата се по хълмовете около града армия на Осман паша, е атакувана от обединените сили на Русия и Румъния. Атаката е неуспешна, а броят на убитите и ранени от руската и румънската армия надхвърля 15 000 души. На военен съвет, проведен след щурма, главното командване взема решение да не се стига до отстъпление, а армията на Осман паша да се обкръжи и блокира от всички страни.

Боят при село Горни Дъбник, художник Алексей Кившенко

Опитният военен инженер ген. Е. Тотлебен се заема с изготвянето на нов план за действие, който променя целия замисъл за воденето на войната. Сформиран е и нов Западен отряд с командир ген. Гурко, а от Русия в началото на месец октомври пристига руската императорска гвардия. Нейната задача е да се съсредоточи на шосето Плевен-София. Именно този участък по време на войната е оценен по своята важност от Осман паша и се превръща в основната снабдителна линия с провизии за неговата армия. Без овладяването на Софийското шосе, блокадният обръч при Плевен не може да бъде затворен.

Осъзнавайки тежкото положение, в което се намира, Осман паша решава да укрепи стратегическите села около пътната артерия: Горни Дъбник, Долни Дъбник, Телиш, Радомирци и Ябланица. Тези пет укрепени пункта са от изключително значение при евентуален опит за пробив на блокадната линия на руско-румънската армия.

Селата Горни Дъбник и Телиш са основната връзка, която  осигурява съобщенията на Осман паша с неговата база в Орхание (Ботевград). Тук на 24 и 28 октомври 1877 г. се водят поредните героични боеве, които се оказват решаващи за края на Плевенската епопея.

При Горни Дъбник турските войници изграждат две укрепления от двете страни на Софийското шосе – голям и малък редут с много траншеи и окопи. Целият гарнизон наброява около 4 000 души и 4 оръдия. При село Телиш укрепителната система включва два редута и укрепен лагер, в който влизат редут и окопи. Позицията тук е по-силна от тази при Горни Дъбник и наброява около 5 000 души и 4 оръдия.

На 23 октомври руската гвардия и кавалерията на Западния отряд заемат своите позиции за атака. Решено е да се щурмува първо Горни Дъбник. В навечерието на боя ген. Гурко се обръща с възторжени думи към войниците си: „Докажете на целия свят, че духът на Суворовските и Румянцевските войски във вас не е умрял, че вие сте също такива богатири, каквито са били вашите деди и че турците ще бягат пред вас така, както са бягали пред Суворовските и Румянцевски чудо-богатири“.

Атака на хусарите при Телиш, художник В. Мазуровский

Рано сутринта на 24 октомври руската гвардия, разпределена в три колони, се хвърля устремено в атака срещу турските позиции, настъпвайки от три страни. След продължителен артилерийски обстрел Лейбгвардейския Гренадерски полк превзема малкия редут. За подсилване на редиците ген. Гурко изпраща на помощ Измайловския полк. До края на деня разстоянието до второто укрепление е скъсено и редутът е обкръжен от всички страни. Привечер настъпва решителният момент. С непоколебим дух и храброст, без да чакат заповед, войниците сами предприемат решаващата стъпка. Припълзявайки по единично и на групи, полковете достигат до самия ров на редута. С викове „Ура“ смело се впускат в щикова атака и нанасят поражение след поражение на турските войници. Под непрекъснатото избухване на снаряди се завързва страшен ръкопашен бой. Разрасналият се голям пожар осветява цялата местност и разрушава палатките на турците. Изходът от кървавата битка вече е ясен. Комендантът на  Горнодъбнишкия редут – Ахмед Хивзи паша се предава с над 2000 турски войници. Като трофеи са взети 4 далекобойни круповски оръдия, 1 полково знаме, огромно количество пушки и боеприпаси. Загубите от руска страна са големи. Загиват над 3 300 руски войници и офицери, сред тях е и командирът на Лейбгвардейския Финландски полк – генерал-майор Василий Николаевич Лавров.

След успеха при село Горни Дъбник ген. Гурко правилно обобщава: „Още една победа и това ще е началото на края за Плевен“.

През същия ден Лейбгвардейския Егерски полк съсредоточава сили и срещу укрепленията при с. Телиш. Първият удар е отбит. Преценявайки правилно тактиката на турските части, на 28 октомври ген. Гурко решава да използва предимно артилерийски огън. След продължилия няколко часов обстрел Телиш преминава в руски ръце.

Боевете при Горни Дъбник и Телиш на 24 и 28 октомври 1877 г. са важен момент от  Плевенската епопея и първата победа на руско-румънското оръжие след трите неуспешни щурма. Нарушавайки предписанията на бойния устав, гвардейците прилагат своята, „войнишка” тактика – окопаване, придвижване на малки групи с прибежки, взаимна подкрепа с пушечен огън. Блокадният пръстен около Плевен е окончателно затворен. Осман паша заедно с армията си остава напълно изолиран без възможност да получава нови подкрепения, оръжие и храна. От този момент гладът, епидемиите и суровата зима са естественото оръжие срещу тях, а краят на войната е все по-близо.

Станислава Стефанова

РВИМ-Плевен