10 октомври – Световен ден на психичното здраве

Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 Октомври 1992 година. Той стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър.

Ключов момент в обявяването на 10 октомври за Световния ден на психичното здраве има Клуба на Първите дами, основан и представляван от Розалин Картър. Тази организация, подкрепяща и участваща в проявите за деня на психичното здраве, в последствие се преименува в “Международен комитет на жените-лидери към Световна федерация за психично здраве” (WFMH International Women Leaders Committe) и включва 41 жени – държавни лидери и членове на кралски фамилии.

В Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година, членуват организации и лица от 112 страни от цял свят. Федерацията е акредитирана за консултант на ООН и работи в тясно сътрудничество със СЗО, ЮНЕСКО, Комисариата на ООН за бежанците, Комисията за човешки права, Международната организация по труда и др.

Целта на Световния ден на психичното здраве е да съкрати разпространението на депресивни разстройства, шизофрении, болестта на Алцхаймер и да насочи вниманието на обществото към психичните проблеми, да предизвика обществени дискусии по изучаването, превенцията и лечението на душевните болести.

Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.