14 септември – Празник на българските пожарникари

14 септември е професионален празник на служителите от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР.

През 1995 г. с Решение № 385 на Министерския съвет на Р. България, датата 14 септември (откриването на Първия пожарникарски събор) е обявена за Професионален празник на служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с което е възстановена традицията, по решение на Първия пожарникарски събор, тази дата да се отбелязва като патронен празник на пожарните команди в страната.
На събора, свикан на 14 септември 1905 г. в София са разисквани състоянието на пожарните команди и тяхната техническа въоръженост, правилата за устройство на градските пожарни команди, проектоустав за доброволните противопожарни дружини, мероприятия за подобряване на положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и др. въпроси. Констатирано е сериозно изоставане на пожарната защита в селата и малките градове. По време на събора се основава дружество на пожарните командири и се приема решение за издаване на списание „Пожарно дело” като негов орган. Пожарникарското дружество представлява пожарникарите при предложения и преговори с държавата. Утвърждава се традицията периодично да се провеждат събори (конгреси) на пожарните командири.
Решенията на Първия пожарникарски събор, въпреки големите трудности, се осъществяват на дело. Инициаторите на събора се заемат с изключителна преданост, енергия, професионализъм и всеотдайност с мисията за просперитет на пожарното дело и се изявяват като обществени личности, признати от цялото българско общество. Постигнатото в тази област получава и международна известност и признание. През 30-те години у нас е изграден модел за осигуряване на пожарната сигурност и защита на населението от бедствия, който е характерен и днес за развитите европейски страни.

Кратък исторически обзор на противопожарното дело в област Плевен:

Историята на пожарната команда в област Плевен започва след завършването на освободителната Руско-турска война (1877-1878г.). Руските войски организирали административните, гражданските и противопожарните структури на новосъздадената българска държава.
През този период Община Плевен взема решение за осигуряване на необходимите инструменти и съоръжения за борбата с пожарите.
През 1885 г. за пожарен командир е назначен видния търговец на зърно Цветан Карагашки (1858-1936г.). Под негово ръководство съставът на пожарната се е увеличил на 22 души, със строг режим на работа и висока дисциплина. Създадени били пожарни команди в Ловеч, Червен бряг и Никопол, а към всяка община били учредени пожарни отряди (команди).
Първата сграда на плевенската пожарна била срещу Кооперативния пазар на ул.„В.Левски” №2 (сградата на бившия ресторант „Вит”). След което сградите се сменят още три пъти, докато едва през 1935г. е положен първия камък в основите на днешната сграда на ул. „Св.св. Кирил и Методий” №31.
Непрекъснато се променяла и униформата, екипировката и материалната част на Плевенската пожарна команда. В 10-те години на ХХ в. пожарникарите носели красиви медни каски като на древните гърци. Основните средства за гасене на пожари били пожарните бъчви и ръчните пожарни помпи.

В 30-те години на ХХ в., в периода 1924-1931г., по времето на един от най-успешните за ХХ век Плевенски кмет – Иван Миндиликов, са закупени италиански пожарни коли „Фиат”. По-късно доставката на пожарна техника започнала да следва политическата конюнктура в България – след италианските се появили германски коли, а след 1944г. и руски, чешки и др.
Променял се и града, който трябвало да бъде пазен от пожари. В началото на ХХ век Плевен бил едноетажен град: фамилни къщи с дървени гредореди, с дървени покривни конструкции, подови настилки с дюшемета, отопление с твърдо гориво и т.н. Единствените дву- и триетажни къщи били около главната улица. Там били и хановете, хотелите, малките магазинчета и др. Училищата, болниците и другите обществени сгради били три-, четириетажни сгради с дървени гредореди. Производствените предприятия били малки и работели със суровини, които не били пожароопасни.

В 20-те години в двора на Плевенската пожарната команда (в VII квартал) е изградена четириетажна дървена противопожарна кула, от която се виждал като на длан целия град. След 1944г. Плевен бързо се променил. Появили се и съвременните пожарни проблеми. Първият основен проблем е свързан с огромното количество вещи и строителни материали, които горят, спомагат за разпространението на огъня и при горенето отделят токсични вещества. Никога не трябва да се забравя, че при всеки пожар, враг №1 за безопасността на хората е не огънят, а димът, който заслепява и задушава. Вторият проблем има връзка с архитектурната гигантомания, т.е. със строителството на високи сгради. Евакуацията на хората, които живеят и работят в такива сгради, по време на пожари или други бедствия и критични ситуации е изключително трудна и сложна задача.
От 01.01.2011г., със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, е създадена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, която обединява структурите на бившите ГД „Пожарна безопасност и спасяване“-МВР и ГД „Гражданска защита“-МВР.