Деница Николова – път от герберите до ПП „ГЕРБ“

Нещо за мен

Родена съм в Габрово, завършила съм Езиковата гимназия в Ловеч с английски език, както и Университета за национално и световно стопанство в гр. София със степен магистър, специалност „финанси“. Противно на обикновено положителното и усмихнатото ми изражение, което виждат хората на пръв поглед, житейският ми път дотук не е бил ни най-малко лек.

Раснах през бурите на прехода в семейство с един родител и всички кризи, които се стоварваха на държавата, имаха пряко отражение и върху мен , моя по-голям брат и Майка. Високата безработица в началото на 90-те, хиперинфлацията, купоните, опашките за да си купиш неща от първа необходимост като хляб, мляко и сирене, месо, обувки, липсата на средства и постоянните заеми бяха за един дългогодишен период от време просто ежедневие. И не преувеличавам, защото за да завърша университет, успоредно работех на пълен работен ден, стартирах трудовата си кариера на 18 и оттогава вървя по своя професионален път и реализация.

Може би това са и част от причините днес се отнасям скептично и резервирано към тези нови млади хора, които са имали друг път – мама и татко да им платят и ги издържат в скъпия, но престижен университет в чужбина или пък под предлога спечелена стипендия да смятат, че всички останали хора са под тях и не си струват.

Моят път е граден и изстрадан изцяло в България, и затова такива хора, които са се върнали в България вчера от другия край на света да идват и да ме квалифицират като ‘минало’, и ме поучават от позицията на пълната си неопитност и некомпетентност приемам меко казано за арогантност и неуважение. Най-малкото защото аз, както и семейството ми години наред сме плащали данъците, както и сме влагали усилия, които все пак са дали възможност тези млади хора да имат свое бъдеще, когато се върнат тук.

Да, безспорно новото и старото поколение са доста различни, но това не означава, че не могат да намерят общ език и да работят заедно, без омраза, а с градивен диалог. А и приказката, че мъдростта на старото и ентусиазма на новото могат само да доведат до успешен край не е никак без значение.

Преди да започна работа в публичната администрация в полза на обществото бях близо 12 г. в частния сектор – първата ми работа беше в една малка търговска фирма, която се занимаваше с внос на климатици от Китай. Там придобих базовите си умения за водене на преговори с външни контрагенти и основните познания за законодателството и неговото прилагане в областта на външната търговия. 5 години по-късно, това се оказа много ценен натрупан опит, който вложих при работата си за най-голямата българска фармацевтична компания-  тогавашната ‘Балканфарма’.

Пътят ми към програмите и проектите с европейско финансиране започна от работата ми за втория най-голям световен производител на цветя- Холандската компания ‘Preesman B.V.’, която беше получила финансиране по двустранната междуправителствена програма между България и Холандия. Трябваше да пусна в експлоатация и управлявам в с. Марково, обл. Пловдив лаборатория  с над 30 служители, където произвеждахме разсад за цветя – гербери и алстромерия. Това си беше истинско предизвикателство, защото производството на цветя се оказа истинска наука – от патентоването на формулата за производство на конкретен вид гербер, до момента в който си купуваш цветето от магазина за някакъв повод. А и все пак тогава бях само на 26.

Сега като се замисля и леко шеговито ще кажа, че случайностите не са съвсем случайни, защото явно герберите като цветя са довели и моят път до ПП ГЕРБ, въпреки, че преди да започна работа в Министерство на финансите през 2006г. признавам си не съм си мислила нито за държавна администрация, нито за политика, за път към високите етажи на управлението – никак. В моят житейски път  водещото е каквато и да е реализацията ми, каквато и да е стъпката ми на развитие, тя да бъде по правилния начин, с извървян път, натрупан опит, с компетентност и най-вече да не предавам дадено ми доверие или възможност.

Мисля, че това е и основната разлика между мен като личност и много други, които съм срещнала, видяла, те са преминали покрай мен, някои са се издигнали повече, някои просто са били наоколо за кратък миг и са изчезнали от обкръжението ми.

За област Плевен и как пътят ме озова тук, а не другаде

Плевен е близо до сърцето ми, а когато си учил в Езиковата в Ловеч няма как да не си пътувал поне веднъж с приятели дотук. В моя случай повече. Въпреки недоимъка на началото на 90-те, годините в Ловеч дадоха най-силно отражение върху израстването ми – самостоятелност, организираност, да си мотивиран да си по-добър, да търсиш винаги посока да изплуваш нагоре дори и в много трудните моменти. Дадоха ми и любов и приятелства, които и до ден днешен са определящи и са в живота ми, защото част от най-добрите ми приятели са родени и израстнали в Плевен.

Преди дни, когато дойдох в Плевен за пореден път, се почувствах като у дома си. И тук с леко намигване към южняците, с които бях в последните три парламентарни избора ще кажа, че северняците сме май доста по-гостоприемни. Не за друго, а защото суровостта на зимите тук, тежките и трудни моменти ни правят по-човечни. И винаги сме склонни вместо да поискаме втората риза на приятеля си, да му споделим половината от своята.

Така, че първата причина да съм тук е, че тук се чувствам на място. А и Екипът, начело с областния координатор г-н Валери Лачовски, е ‘готин’, както казва синът ми.

Естествено, ако погледнете в цялост биографията ми, ще видите, че в последните две управления съм била заместник министър и съм се занимавала именно с развитието на регионите на страната чрез европейските програми. И Плевенска област не е изключение.

Знам, че с появата си в листата на коалиция ГЕРБ-СДС съм провокирала достатъчно любопитство и интерес, затова предвиждам в хода на кампанията и в следващи изяви да фокусирам върху това как да подпомогнем развитието в областта с повече инвестиции не само в инфраструктура, но и в даването на нови възможности Плевенска област да разгърне пълния си потенциал като събирателна точка вплитаща в себе си развита икономика, иновативно и дигитално ориентирано земеделие, дигитално ориентирано младо поколение, новите технологии в науката и развойната дейност, интеграцията на ромите и социалните аспекти свързани със семейно подпомагане, пенсиите и най-вече младите хора.

Ще завърша с това, че имаме много за какво да си говорим ако бъда избрана за народен представител от тази област – с бизнеса, с научните и университетски среди, с местните власти, земеделските производители, медиите, неправителствените организации тук и медиите. Защото привличането на европейски средства, с които разполагаме за Северозападен регион до 2030г. зависят от активността на местните общности, от желанието им за реализация на по-значими, по-важни и с повече добавена стойност проекти, които да имат пряко отражение върху живота на всеки един!

На 2.10.2022г. е важен подходящият избор, този, който може да доведе до спокойствие, увереност и стабилност за хората. Вашият глас ще бъде затова.

Гласувайте с бюлетина 24.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!