Епопеята на Шипка – 21–26 август 1877г.

21.08.2022 8:49

 В края на юли 1877 г. руските войски търпят неуспех във Втория щурм за Плевен и в боя при Стара Загора. Двете сражения оказват влияние за по-нататъшния ход на Руско-турската война 1877–1878 г. В столицата на Османската империя възторгът от победата е последван от решението на турското командване за преминаване в контранастъпление с цел изтласкване на руските войски на север от р. Дунав.

Замисълът на Портата включва настъпление от три страни: от запад – армията на Осман паша в Плевен, от изток – армията на Мехмед Али и от юг – Сюлейман паша. За разрешаване на сложната ситуация, Портата възлага големи надежди на Сюлейман паша, един от най-високообразованите турски офицери, професор по литература и директор на Цариградската военна школа. Не желаейки да се подчини на новия главнокомандващ на турската армия Мехмед Али, Сюлейман паша иска разрешение от Цариград за самостоятелни действия. Турският военен съвет изцяло приема плана на Сюлейман паша за форсиране на Балкана и стремително настъпление на север към армиите на Осман паша и Мехмед Али.

Сложни задачи стоят и пред руското командване. Наред с неблагоприятното развитие на военните действия при Плевен, руските войски трябва да се разгърнат при старопланинските проходи, които да станат преграда за активизиралите се турски сили южно от Балкана. Новосформираният Балкански (Южен) отряд, командван от ген. Ф. Радецки трябва да отбранява около 130 км, разпределени между Ловчанско-Севлиевския, Габровския (основните му сили са включени в Шипченския отряд), Хаинкьойския, Еленския и Османпазарския отряд.

От няколкото възможни варианти за преминаване на Балкана, Сюлейман паша решава да овладее Шипченския проход. Проходът получава името си от с. Шипка, разположено на южния му изход. На 19 август 1877 г., четири дни след разрешението на Цариград да атакува прохода, Сюлейман паша свиква военен съвет. Решението е основният удар на таборите да е от изток, през връх Малък Бедек, а чрез демонстративни действия по фронта от юг силите на защитниците да се разкъсат на две части.

Защитата на Шипченския проход е поверена на ген. Н. Столетов, под чието командване в началото на боевете са пет опълченски дружини, три батальона от Орловски полк, шест сотни, една пеша пионерна и една конно-пионерна команда – всичко 5 500 души и 27 оръдия. Ген. Столетов разполага поверените му войски по хребета на двете страни на прохода. Отбраната се състои от Предна и Главна позиция, които по фронта в най-широката им част достигат 1 км, а в най-тясната 60 м. Шипченската позиция е много изгодна за отбранителни боеве при положение, че командващият разполага с достатъчно сили. Срещу защитниците на прохода Сюлейман паша изправя около 27 000 души и 48 оръдия.

Боят на Шипка, худ. Н. Овечкин, Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“

Атаката на шипченската позиция започва рано сутринта на 21 август 1877 г. Ударът на турските табори е от изток и по фронта от юг. Сраженията са много ожесточени. При отбиването на шестата и седма атака защитниците на прохода използват камъни и дървета, които хвърлят срещу турските вериги. До вечерта турците атакуват девет пъти. По думите на руския писател, публицист и журналист В. И. Немирович-Данченко: „Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини, между които имаше и 500 млади българи, доведени преди три дни съвършено неопитни“. Проявеният героизъм и мъжество повдигат самочувствието на защитниците за предстоящите сражения. Епичната борба за отбраната на прохода продължава шест дни и заслужено влиза по страниците на българската история като „епопеята на Шипка“.

На 17 септември 1877 г., под натиска на Цариград, Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да завземе Шипченския проход и прехвърли войските си на север от Балкана. Започва периодът на т. нар. „Зимно шипченско стоене“, през който защитниците продължават отбраната на прохода, понасяйки тежки загуби от вражеския обстрел и измръзванията през зимата.

Победата при Шипка е ключова и до голяма степен предопределя хода на Руско-турската война от 1877-1878 г. Трите турски армии не успяват да се съединят и отхвърлят руската армия на север от река Дунав. През януари 1878 г. Шипка служи като „отворена врата“ за преминаване на Балкана на част от руската армия и настъплението й към столицата на Османската империя.

д-р Галин Димитров

Регионален военноисторически музей – Плевен

 

 

#тагове:

НАЙ-НОВИ: