Превземането на Никополската крепост на 16 юли 1877 г.

На 27 юни 1877 г. руската армия успешно преминава река Дунав при Свищов. Още на следващия ден започва построяването на понтонен мост, състоящ се от две части – „северен”, между румънския бряг и остров Ада, с дължина 624 метра, и „южен”, между остров Ада и българския бряг.  Мостът е завършен за няколко дни и до 10 юли 1877 г. на българския бряг са прехвърлени около 100 000 души. Това позволява на руското командване да започне изпълнението на своя план за водене на войната.

Боят при Никопол, 15 юли 1877 г.

До началото на Руско-турската война 1877–1878 г. Никопол, наред с Видин, Русе, Шумен и Варна, е включен в отбранителната система на Османската империя. В края на 1876 г. в Никопол се установяват 2 400 души от редовната турска армия. Никополският гарнизон е увеличен и с част от турските батальони, участвали в Сръбско-турската война от 1876 г. След обявяването на Руско-турската война от 1877–1878 г. Високата порта предприема нови мерки за усилване защитата на дунавските градове и подсилване на гарнизоните им. Започва ускорена работа по изграждането на укрепленията както в Никопол, така и в околностите му.

Падането на Никопол

От север Никопол е естествено ограден от река Дунав, на запад е високият и  скалист бряг на река Осъм, а на изток – стръмният дол на Ерменлийска река. Най-широк е теренът от юг, към Въбелското плато. Турските укрепления са добре съчетани с релефа на местността, създаващ добри условия за отбрана. В града има голям брой казармени сгради, батареи и инженерни съоръжения, повишаващи устойчивостта на гарнизона, около който е изградена крепостна стена. Извън крепостта, в полукръг, са разположени главна и предна отбранителна позиция, съставени от редути и окопи, подкрепяни от батареи.

Падането на Никопол, худ. Н. Д. Дмитриев-Оренбургски

Предната линия защитава подстъпите към Никопол в западно, южно и източно  направление. Особено внимание е отделено на подхода от западното направление – по долината на река Осъм, където са съсредоточени 10 батареи и са изградени няколко фортификационни съоръжения. Значителни сили са разположени на левия бряг на река Осъм. Останалата войска със 7 батареи отбранява  Ерменлийския овраг и стръмното Въбелско плато, където е изграден един редут. Турските сили, защитаващи предната отбранителна позиция, тоест подхода към Никопол, са разпръснати на повече от 20 км. Това донякъде се компенсира от пресечения терен, създаващ добри условия за отбрана. Главната отбранителна позиция на турската защита е дълга  около 7 км и защитава непосредствено града. Последното препятствие пред противника са стените на крепостта.

След десанта при Свищов главните сили на руската армия продължават настъплението, разделени в три отряда: Преден, Източен и Западен. Чрез своите действия отрядите трябвало да осигурят фронта и фланговете на руската армия. Бързото придвижване на Предния отряд към старата българска столица Търново и освобождението на града на 7 юли 1877 г. е една от първите големи победи. Източният отряд, осигурявайки левия фланг, настъпва към Русе и успява да постигне равновесие на силите с най-мощната турска армия в района на крепостите Русе – Силистра – Варна – Шумен. Западният отряд получава задача да превземе Никопол и Плевен,  да осигури десния фланг на действащата армия и с основните сили да се насочи към Балкана.

С оглед настъплението на Предния отряд към Търново, Никопол със своя гарнизон от около 10 000 души се очертава като сериозна опасност за тила на руските войски. Освен това, с подкрепления от Видин и Оряхово, Никополският гарнизон би могъл да прекъсне връзката на руската армия през Дунава. Немислимо е и настъплението към Плевен без овладяването на Никопол.

Генерал Н. Криденер

На 8 юли 1877 г. ген. Н. Криденер, командващ Западния отряд, получава заповед за овладяване на Никополската крепост. Започва придвижване на руските войски за заемане изходно положение за настъпление. Създадената групировка за атаката на Никопол включва три отряда и резерв. Замисълът на ген. Криденер е част от руските войски да обхванат крепостта от изток и юг между реките Дунав и Осъм, а останалите да преминат на левия бряг на река Осъм и да прекъснат пътищата за отстъпление на Никополския гарнизон на запад.

Настъплението на руските войски към Никопол започва в 4 часа сутринта на 15 юли 1877 г. То се предхожда от масиран артилерийски обстрел. След тежки и непрестанни атаки, продължили през целия ден, руските части преодоляват съпротивата на противника и успяват да заемат позиции западно от Никопол, в близост до крепостта. Вечерта градът е плътно обкръжен. През нощта започва подготовка за щурм, но до сражение не се стига. Рано сутринта на 16 юли 1877 г. над крепостта се развява бяло знаме. Хасан паша излиза  със свитата си и връчва ключа на крепостта лично на ген. Криденер. В руски плен падат около 7 000 войници и офицери, 113 оръдия, 10 000 пушки и 6 бойни знамена.

Жертвите от руската армия за победата при Никопол са около 1 200 убити и ранени.

Следващата задача на Западния отряд е овладяването на Плевен.

 д-р Галин Димитров

 Регионален военноисторически музей – Плевен