Тържищата в Плевен в края на XIX и началото на XX век

  Плевен – “Сър пазар”, началото на XX век

Краят на XIX и началото на XX век е белязан от икономически напредък на България, в резултат на приетите от Народното събрание закони за стимулиране на родното производство. Още през 1883 година  в свободната и прохождаща в самостоятелното си управление държава бил приет Закон за тържищата с 10 члена, който определял реда и условията, при които да се провеждат пазарите и панаирите в страната. Подобни тържища имало и преди Освобождението. Пазарите и панаирите освен, че имали търговски функции задоволявали и чисто човешки  потребности – духовни и естетически. На тържището хората можели да хапнат, да пийнат нещо по различно от в къщи, да се развлекат и повеселят. Нямало нищо по-ценно от човешкото общуване в такава непринудена среда. Пазарите и панаирите спомагали за развитието на селището и навлизането на нови стоки в бита на хората. Този закон действал до 1935 година без промени. Новите допълнения към него предвиждали особена роля на общинското управление свързана с организацията на местните пазари и панаири.

В нашия град преди Освобождението имало създадена традиция в провеждането на пазара. Всеки петък имало продажби на едър и дребен добитък и всякакви стоки. През 1935 година пазарът бил узаконен със заповед на Министерството на търговията, промишлеността и труда.

Освен седмичен пазар имало и Есенен панаир, който започвал от 22 октомври и траел пет дни за продажба на едър и дребен добитък и всякакви стоки. “Хайван – пазарът” бил предпочитан от търговци и купувачи от близки и далечни места.

Есенният панаир се провеждал от 1924 година и се превръщал в истински празник за града. Началото му било поставено по времетo на Иван Миндиликов като кмет на градa Плевен. Тогава есенният панаир се провел от 5 до 10 ноември на прочутия Плевенски площад “Сър – пазар”, където имало всички удобства както за хората така и за добитъка. Спазвайки закона, била избрана комисия в състав: председател – помощник кмета Христо Попов, членове – общинските съветници Нено Хасикиев, Коста Печигаров и Пенчо Баталски, ветeринарния лекар д-р Н. Спасов,  помощник контрольор Ив. Семков и по един представител на търговското и занаятчийското сдружения. Комисията изработила програма, за да привлече търговци, занаятчии, земевладелци от различни краища на страната. Успели да издействат от Министерството на железниците всички пътуващи от 5 до 10 ноември желаещи да посетят панаира, да им се разреши да пътуват с 50% намаление. Панаирът за продажба на едър и дребен добитък, манифактурни и галантерийни стоки, кундурджийски, бакърджийски, грънчарски, дърводелски и разни видове изделия от 1924 година станал ежегоден. Променяли се датите, според грижата за земята и животните.  През 1928 и 1929 година панаирът се провел на 15, 16 и 17 май. Пролетният  панаир за добитък бил прочут в страната и чужбина. Голям интерес имало от гръцкото  правителство, търговци от Турция, Палестина, остров Малта. За посетителите и търговците общината се погрижила да създаде улеснения. Пазарът на добитък и различни занаятчийски и търговски произведения бил разположен на “Сър – пазар” на площ от 30 дка. Плевенският пролетен панаир бил най-големия в страната. Приходите на търговците надвишавали 15 000 000 лв. Сключвали се предварително сделки с по-крупните купувачи на добитък. Търговци, занаятчии, производители и любители не пропускали да посетят Плевенския панаир. През 1935  година се променила датата, започвал на 22 октомври и траел 5 дни. Променило се и мястото в развитие под общински надзор и управление. Панаирът имал две тържища разположени в близост. В северозападната част на града на площ от 57 800 кв. м. бил пазарът за животни и пред площада на гарата за селскостопански произведения и всякакви стоки. Пазарът за животни бил ограден със солидна бетонна ограда с парапети от железни тръби. Във вътрешността на пазарното пространство имало канцеларии на лекаря и за събиране на такса “интизап” – общински налог, бюфет, жилище за пазача, обори, навеси, коневръзи и др. След заплащането на общинската такса търговците получавали билет, който им давал право да разполагат стоката си. Мястото било снабдено с течаща вода за водопой на животните и за пиене на хората. За теглене на животните в живо състояние имало мостова теглилка с носима тежест 2100 кг. За продан били предлагани различни животни: искърска порода говеда, англоарабска порода коне, черноглави овце, германски благородни свине. Освен едър рогат добитък се предлагали и птици – кокошки и пилета, гъски, патици, пуйки. Общата стойност от продажбите възлизала средно на 45 000 000 лв., а за общината от събраните такси средно 1 400 000 лв. Пазарът бил посещаван от всички села в Плевенска околия и от съседните. Имало продавачи и купувачи от различни градове на страната – София, Видин, Русе, Ловеч, Самоков, Свиленград, Казанлък и Бяла Слатина. Икономическото значение на есенния панаир било важно за града и за целта имало общинско стопанско предприятие, което осигурявало организацията и контрола. Плевенското тържище било първо в Северна България по брой на предлаганите за продан животни. Тези постижения довели до напредък в скотовъдството в цялата област. Общинското управление полагало особени грижи осъзнавайки, важността на тържището за замогването на хората от Плевенско.

Близо до пазара за животни имало и друго тържище, пред площада на гарата за всякакви селскостопански стоки, занаятчийски, бакалски, кинкалерия и галантерия и всякакви други предлагани от амбулантни търговци. Този пазар носел приход средно 250 000 лв.

От 1935 година панаирът се развивал в съответствие с допълнения закон за тържищата.

Продажбата на добитък трябвало да отговаря на определени санитарно-ветеринарни условия. Освен за продажбата на животни имало и предписания за посетителите. Общинското управление забранило разиграването на хазартни игри и посещението на лица в нетрезво състояние.

Есенният панаир бил огледало за стопанския напредък на областта, давал допълнителен стимул на хората да се радват на успехите си.

Изготвил:

Пепа Митева

главен специалист в Отдел “Държавен архив” – Плевен

Използвани документи

от “Държавен архив” – Плевен

Справочна библиотека: „Тържищата в България“, д-р М. Йорданов и П. Лисичков, 1942 г.

Снимка, Фонд 547, оп. 50, а.е. № 217, л. 41

Вестник “Северно ехо”, бр. 35 от 25 окт. 1924 г. (http://sever.libraryvt.com/)

Вестник “Северно ехо”, бр. 19 от 3 май 1929 г. (http://sever.libraryvt.com/)

Плевен – “Сър пазар”, началото на XX век