На 20 януари почитаме Патриарх Евтимий

Сведенията, които имаме днес за Патриарх Евтимий, са базирани предимно на житията, написани от неговите ученици. Спред тях той е роден около 1327 г. в Търново и според някои произхожда от знатния род Цамблак. Получава образованието си в манастирите около Търновград (дн. Велико Търново) и приема монашески чин.

Около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. Именитият духовник го провъзгласява за свой пръв помощник и иконом на манастира, а самият той се уединява в гората, отдавайки се на безмълвие (исихия). Евтимий има задачата всяка вечер да ходи при него и да му докладва за случващото се в обителта. За да съобщи за приближаването си, той трябва да бие клепало.
Легендата разказва, че Евтимий вижда учителя си по време на молитва като огнен стълб, а на следващия ден, обливайки се в сълзи св. Теодосий предсказва, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, но по негово време България ще погине от турско нашествие.
През 1363 г. св. Теодосий заминава за Цариград (дн. Истанбул) заедно с четирима свои ученици. Евтимий е един от тях. Скоро след пристигането им в патриаршеския манастир „Св. мъченик Мамант“ Теодисий умира. Това подтиква бъдещия търновски патриарх да постъпи в манастира „Студион“. По-късно се премества в лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.
Скоро след пристигането си е наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе. Византийският император Йоан V Палеолог разследва лично случая и решава да заточи Евтимий на остров Лимнос. След освобождаването си от заточение, той се присъединява към Зографския манастир.
През 1371 г., след седемгодишно странстване, Евтимий се завръща в България и основава църквата „Св. Троица“, която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от ученици, които помагат за организирането на манастира, познат днес като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се организира и Търновската книжовна школа.