Последен бой за Плевен 10 декември 1877 г., Старият мост на река Вит при Плевен и Паметникът на победата в местността Бели брег

В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и на практика тук се решава понататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо.

Паметникът на победата

След третия неуспешен щурм на града на 30 август/11 септември 1877 г. руското военно командване взема решение за обсада. Блокадният пръстен е дълъг около 50 км и е разделен на 6 участъка.  През шестия  участък, поверен на Гренадирския корпус, минава главната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш през месец октомври руската гвардия прекъсва напълно тази стратегическа връзка. Остава една решителна битка за града, която се разиграва в началото на декември в долината на река Вит.

Моста на река Вит, рисунка Пол Филипото

На 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и напусне града в посока към София. Осман паша започва боя с последна и единствена надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турците е стремително и успешно, те пробиват и двете линии на руската отбрана. Но положението бързо се променя, частите на Осман паша, който е ранен в крака, са спрени и отблъснати към реката от гренадирите. Около моста се разиграва финалът на петмесечната битка за Плевен, той се споменава във всички документи, където се говори за падането на града и присъства на всички изображения на съдбоносното сражение. По него минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадирския корпус генерал И. С. Ганецки чака известие за обявяване на пълна и безусловна капитулация.  В 14 ч. Осман паша се предава на ген. И. С. Ганецки с 40 000 армия и 77 оръдия.

Заедно с много други обекти от времето на Руско-турската война 1877-1878 г. в Плевенския регион мостът на р. Вит е обявен за паметник на културата с национално значение в бр. 93 на „Държавен вестник”  от 1969 г.

През 2013 г. със средства по европейска програма се извърши реставрация на моста, като се използваха стари снимки, рисунки и описания, за да може максимално точно да се върне първоначалния му облик, създаден от майстора Генчо Кънев.

Д. Оренбургский Последният бой за Плевен на 28 ноември 1877 г., 1889 г.

На хълма над моста се намира и Паметникът на победата. Той е един от 11-те еднотипни паметници, изградени в периода 1878-1880 г. по инициатива на Руското военно министерство и с личното  разпореждане на император Александър ІІ, по проект на архитект Вокар. Мраморните медальони, Георгиевските кръстове и надписите са изработени в град Карара, Италия, в работилницата на майстор Фиаски.  Паметниците са поставени на местата на най-големите битки и най-значимите победи на руската армия по време на Руско-турската война 1877-78 г.: Свищов, Никопол, Ловеч, Добрич, местност Бели брег край р. Вит при Плевен, под връх „Столетов” на Шипченския проход, Стара Загора, Пловдив, село Мечка и село Лом Черковна, област Русе и прохода Арабаконак. Паметниците имат формата на пресечена пирамида, височината е 11 м. На лицевата им страна е поставена мраморна плоча с руския държавен герб и военни орнаменти. Върху друга плоча е отбелязано времето и мястото на водените сражения и името на командира на отряда. На обратната страна на паметника, също върху мраморна плоча, са изброени полковете, батареите, сотните и специалните поделения, взели участие в боевете. Върху паметника край р. Вит е отбелязано, че е издигнат в чест на трите атаки за Плевен, сраженията при Г. Дъбник и Телиш, последния бой за града и капитулацията на Осман паша.

Богомил Стоев,

Регионален военноисторически музей – Плевен