31 октомври – Световен ден на спестовността – през 30 –те години на XX век

През 30-те години на XX век на този ден отделяли специално място. Използвали Деня на спестовността за повишаване на финансовата култура на населението с цел набирането на все повече потенциални вложители в банките. През 1924 година в италианския град Милано бил основан Световен институт на спестовните банки. От тогава на 31 октомври се отбелязвал Световен ден на спестовността. Няколко години по- късно на миналия век този ден бил отбелязан и в България. Не било трудно празникът да добие популярност и в нашата страна. Българският народ е пестелив. Дори имаме от стари времена поговорка „Бели пари за черни дни“. Години наред българите спестявали, но съхранявали натрупаното в домашни условия, трудно се доверявали на банките.

ф. 566К оп. 4 а.е. 21 Сградата на лозарска кооперация Aфуз основана със съдействието на Популярна банка – Плевен (1935 г.)

Организирането на спестяванията на българите започнало още преди освобождението по времето на Мидхат паша – управител на Дунавския вилает, който създал спестовни каси. След освобождението за спестяванията на българите започнала да се грижи Българската Народна Банка (БНБ). През 1896 година се учредила и Пощенската спестовна каса. Целта на тази каса била да събира дребните спестявания на малоимотните работници, чиновници, занаятчии. Тези дребни спестявания в спестовните каси и спестеното от частни лица се преобразували като влогове в Българската Народна Банка, Българската Земеделска Банка и кооперациите. Чрез тези капитали се подпомагало производството, търговията и земеделието. Заради важността на спестовността на празника се отделяло особено внимание. Подготовката му започвала много преди уречената дата. В агитацията участвали управителните съвети на популярните банки и кооперативни сдружения. При подготовката търсели съдействие сред по-интелигентната част от местните членове на кооперации, учители и ученици. Издавали позиви и плакати, които публикували в местната преса. Банките поемали ангажимент за продажбата на книги с кооперативно съдържание и популяризиране на списание „Съюза на популярните банки” и вестник „Кооперативна просвета“. Агитирането към спестовност се превръщала в първа длъжност и се вършела с особено въодушевление.

ф. 547, оп. 50, a.e, 217, л. 36 Плевен в началото на XX век

Безспорно е, че спестовността е добродетел, върху която се гради благоденствието както на личността така и на обществото.Тя създавала капитала, активизирала стопанството и водела към духовно и материално благополучие. За това на подготовката и провеждането на празника отделяли голямо внимание. Подготовката му поглъщала грижите на всички съзнателни кооператори и ръководители на популярните банки. Знаело се че силата на популярните банки е в събирането на средствата от спестяванията на българските граждани в градове и села от всички възрасти .
В деня на празника вечерта се устройвали забави. Банките получавали рекламни материали като книжки с картини на спестовна тема позиви и цветни плакати. Оратори изнасяли беседи, а там където нямало създадени кооперативи се обръщали към учителите за популяризиране на кооперативната идея. Издигали се лозунги за ползата от кооперацията за свободата и автономията и. Популярните банки разпространявали луксозни издания на книжките „Народна кооперативна читанка” от Ангел Каралийчев и Никола Монев, „Босата команда” от Константин Константинов, „Малкият спестовник” от Стоян Чилингиров. За да са достъпни за повече хора, цената, на която са предлагани била с 50% отстъпка от продажната. На децата се раздавали касички седмица преди празника. В деня на празника проверявали спестеното и го внасяли в банката. Ако имало такива, които не успели да съберат средства им се давала отсрочка и пример с другите, които успели да съберат достатъчно.

ф.566К,оп. 2, а.е. 9, л. 3 Популярна банка – Плевен (193 6 гл)(1936

Събранията, шествията, манифестациите трябвало да дадат силен тласък на народната спестовност и преуспяването на кооперациите. Събирането на спестяванията и влоговете продължавало и след датата 31 октомври. С отбелязването на празника нараствал авторитета на банките и се популяризирала дейността на кооперациите. Българите добивали все по-добра финансова култура.
Чрез банковите институти се подпомагало производството, търговията и земеделието.
Празникът не само агитирал към спестовност, но и образовал българите за това как да бъдат полезни на семействата си и държавата.

Използвани документи:
Ф.565К, оп.1, а.е. 28
Ф.566К, оп. 1 а.е. 24

Пепа Митева –
главен специалист в ОДА – Плевен