За 100-годишния дядо Иван от Гиген тайната на дълголетието е в труда и каничката домашно червено вино

Историята на Иван Главановот с. Гиген започва в далечната 1920 година на 8 октомври. Ражда се преждевременно – в седми месец и предвид тежките битови условията и липсата на медицинска грижа в онези времена, не е регистриран веднага. Това се случва едва на следващата година през май. Първите си месеци живот прекарва в ръкав от овчи кожух, на топло край огнището. Борбеното пеленаче не само, че оцелява, ами и израства здрав и силен мъж, та до сто годишен дядо.

Столетникът ни посреща пременен в костюм, както сам се шегува: „Като барон!“. С Дядо Иван и децата му –Венцислав и Павлина разговаряме за живота, за радостите, за трудностите, за тайните рецепти за дълголетие.

През целия си живот, от съвсем крехка възраст дядо Иван се е трудил. Хванал ралото за първи път едва седем-годишен. Оттогава, та съвсем доскоро, не е спирал да работи – на нивата, в лозята, в гвардейския полк, на работа в мината,в големия двор, за който доскоро сам се грижел… Дори обедните си дремки е изкарвал навън под сянката на асмите. Смята, че това го е крепило здрав толкова години, както и каничката червено вино – ежедневно, но по малко и само истинско, домашно. „Никога не сме го виждали да прекали.“ – споделят децата му – „Виж за работата не може да се каже същото, с нея е прекалявал неведнъж. Докато можеше правеше присад лози, така го знаят и в село – дядо Иван лозаря. Бил е и миньор, работил е и в  ТКЗС-то… На близо 80 години се хвана и покрив да прави“.

Последните година-две вече не го държат краката, но иначе е в добро здраве, кръвното му е отлично, никога не говори за болести и за смъртта, разказват още Павлина и Венци. „Не пия никакви лекарства, нищо не ме боли.“ – споделя дядо Иван. Много обича баница и сладкиши, само от винцето се е отказал. Щастлив е, че край него са децата му. Често посреща и внуците –Ивайло, Петьо и Полинаи правнуците –Максим, Камен, Явора, Ивайло и Дара.

През месец май дядо Иван отпразнува 100-годишен юбилей с любимите си хора. Тогава му гостуваха кметът на общината Лъчезар Яков и кметът на село Гиген Красимир Първанов, с който са дългогодишни приятели.„Винаги, когато имах работа край църквата и докато беше на крака, дядо Иван идваше при мен, присядаше и си говорехме докато приключа.“ – разказва за приятелството им Красимир Първанов и допълва: „Борбен човек е – от ръкава на овчия кожух, та до 100 годишния си юбилей!Да го държи Господ още дълги години!“. От кметовете дядо Иван получи цветя и подаръци, а той от своя страна ги покани и на следващия си рожден ден.

Пожелаваме на столетника да среща още много празници, обграден от обичта, уважението и грижата на децата си, внуците и правнуците!

Снимки и информация: Община Гулянци, Пресцентър