Фотоизложба за българския принос в културно-историческото многообразие на Европа откриват в МУ – Плевен

Регионалният академичен център – Плевен, съвместно с Медицински университет – Плевен, са домакини на фотоизложбата „Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа (из художествено-документалното наследство на БАН)”. Панелната експозиция се представя  в рамките на обявената от Центъра за развитие на човешките ресурси инициатива Европейска седмица в България, в която образователните институции са поканени да отбележат Празника на Европа и Деня на eTwinning, съобщават от Пресцентъра на МУ – Плевен.

Фотоизложбата е дело на Научния архив на БАН и включва 22 постера, всеки със самостоятелно заглавие, характеризиращ съдържанието и представящ различни документални свидетелства за дейността на българските художници и просветители, автобиографични и биографични документи, ръкописи на трудове, дневници, мемоари и спомени на наши учени, държавни, обществени, културни и военни дейци – Тодор Г. Влайков, Петко Стайнов, Иван Буреш, Христина Морфова, Добри Христов, Николай Лилиев, Йосип Щросмайер и други.

Акцент в експозицията е идеята за обединена Европа, нагледно показана с документи и фотографии от богатия архив на основателя и пръв председател на Българската секция на Паневропейския съюз – акад. Иван Шишманов (1862–1928). Представени са и други ценни свидетелства, свързани с имената на изтъкнати интелектуалци, политици и общественици, някои от които членовe на БАН. Документите говорят, че България поема по пътя на идеите на паневропеизма за сближаване на европейските народи на културна, икономическа и политическа основа още през 30-те години на XX век.

Специално място е отделено на художествено-документалното наследство – моливни скици, рисувани от натура, включени по-късно в тритомното издание Дунавска България и Балканът, публикувано през 1875 и 1882 г. Те са дело на австро-унгарския пътешественик и художник Феликс Филип Каниц (1829–1904), който ги подарява на БАН през 1929 и 1936 г. Още едно от безспорните богатства на Научния архив на Академията са славянските и старобългарски ръкописи от ХI до ХIХ век (ранни преписи на История славянобългарская, взаимоучителни таблици, църковнославянски граматики), някои от които върху пергамент. Представени са документи със стопански характер: търговските тефтери от архива на братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви; копирните книги на Найден Геров, Михаил Сарафов митрополит Симеон Варненски и Преславски; кореспонденция по научни, културни и държавни въпроси. Експозицията е допълнена с портретни фотографии на личности и снимки от важни събития в културния, научния, политическия, обществения живот у нас и в чужбина. Включени са снимки на селища, етнографски, архитектурни, археологически и други обекти, някои от които вече не съществуват.

Събитието ще бъде включено в интерактивна карта, достъпът до която ще бъде през сайта на ЦРЧР и през Facebook.

От 12 до 30 май 2021 г. изложбата ще бъде достъпна за посещения във фоайето на Факултет „Фармация“ и фоайето на Телекомуникационния център, Медицински университет – Плевен.