143 години от Освобождението на България: Две икони ни спомнят за надеждата и свободата

Хилядолетната история на българската държава е изпълнена със значими събития. Най-важното от тях през XIX век е Руско-турска война 1877-1878 г., завършила с подписването на Санстефанския мирен договор – 3 март 1878 г. Датата е гранична в българската история. Тя бележи края на петвековната османска власт и началото на свободна България, за която българите вдигат десетки неуспешни бунтове и въстания.

За началото и края на войната, за надеждата и признателността на българите, напомнят две икони, подарени на Великия княз Николай Николаевич, брат на руския император Александър II.

По вре­ме на Рус­ко-тур­ска­та вой­на 1877-1878 г. Николай Николаевич е глав­но­ко­ман­дващ руската армия на Балканския  боен театър. За форсирането на река Дунав и пленяването на армията на Осман паша при Плевен той получава орден „Свети Георги” І-ва степен, а за зимното преминаване на Балкана – златна сабя с диаманти. Наред с престижните държавни награди, главнокомандващият получава и ценни подаръци от различни духовни и светски лица.

На 3 май 1877 г. българите в Букурещ подаряват на Николай Николаевич  /на снимката/ икона на Св. Николай Чудотворец. Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола живее през III-IV в. в Мала Азия.  Впоследствие култът към светеца преминава в Русия. В Руската империя, след Божията майка, Свети Николай Чудотворец заема първо място сред светците по броя на посветени на тях храмове и нарисувани икони.

Подарената в началото на войната икона е рисувана от неизвестен художник, датирана – 1875 г. Цялото изображение, с изключение на лицето и ръцете на светеца, е в сребърен обков с позлата, Св. Николай е в богато украсена мантия. Дарена от българите в Букурещ с вяра в нейната чудодейна сила и надежда за свобода, иконата следва Николай Николаевич, закриляйки го по пътищата на войната.

След края на Руско-турска война 1877-1878 г. главнокомандващият получава още един дар – икона, поднесена от Софийския митрополит Мелетий. Изборът на Мелетий е много символичен: на иконата е изобразен българския светец Св. великомъченик Никола Нови Софийски. Никола е софийски обущар,  помохамеданчен насила. През 1555 г. той се отказва от исляма и става жертва на османския фанатизъм. Озверената тълпа го убива с камъни, а тялото му е разкъсано и изгорено. След смъртта му Матей Граматик написва житие за софийския мъченик Никола, наречен Нови за разлика от светеца Николай Мирликийски.

Свети Никола Нови е изобразен върху кон с ризница и червено наметало. В лявата ръка държи копие. Иконата е рисувана върху дърво от неизвестен автор, поставена в рамка от сребърен филигран. На гърба е поставен надпис: „На славния победител Негово Императорско Височество Велики Княз Николай Николаевич, Главнокомандващ действащата армия за спомен на най-дълбоката признателност за освобождението на българския народ. Смиреният Митрополит Софийски Мелетий 4 април 1878 година”. Поднасянето на иконата става в Сан Стефано, където е подписан мирният договор.

Двете икони са сред петдесетте предмета, предадени на Комитет „Цар Освободител Александър ІІ” в началото на XX в. от синовете на главнокомандващия – Великите князе Николай и Петър. Личните вещи на Николай Николаевич пристигат в България във връзка с откриването на къщи музеи, посветени на членовете на царската фамилия, взели участие в Руско-турската война 1877-78 г. Те намират своето подобаващо място в експозициите на Военноисторическите музеи, открити през 1907 г. И днес  двете икони са сред най-ценните експонати на Регионален военноисторически музей – Плевен, напомнящи за надеждата за свобода и признателността на българите.

Галин Димитров

Регионален военноисторически музей – Плевен