Генералът, на когото Осман паша даде сабята си – 210 г. от рождението на ген. Ганецки

Осман паша предава сабята си на ген. Ганецки. Руска гравюра. Рисунка С. Шамота

Иван Степанович Ганецки е от род, чийто корени са от Полша. Роден е на 26 септември 1810 г. в село Бухоново, Смоленска губерния, Русия, в семейството на потомствен дворянин. Баща му, Степан Ганецки, е служил като лейбгвардеец, а след армията се занимава със своето имение. Двамата си сина  Иван и Николай още от деца ориентира към типичното за дворяните от онова време военно поприще, а дъщерята Саша остава в имението. Внучката на Саша Ганецка – Елизавета Водовозова, писател и мемоарист, в своите спомени „На заре жизни” описва атмосферата в имението. Атмосфера на строг ред и дисциплина. В него младите Иван и Николай се завръщат за кратко само през лятото, когато кадетите имат ваканция. Веднъж, когато Степан Ганецки е извън имението, втората му съпруга, много по-младата от него Мария Фьодоровна, прави весела забава с децата. Завръщайки се, Степан Ганецки вдига скандал, че съпругата му разделя с празни развлечения децата от него. Посегнал да я удари, а синовете му Иван и Николай паднали на колене пред него и се замолили да прости на мащехата им.

Последният бой за Плевен, 10 декември 1877 г. Художник Н. Дмитриев-Оренбургски, 1889 г.

Младият Иван Ганецки започва действителна служба с военно звание прапоршчик в лейбгвардейския Финландски полк (1828). Ценен военен опит добива с участието си във войната на Кавказ.

Иван Ганецки участва в Унгарската кампания (1849). Повишен е във военно звание генерал-майор през 1855 г. Участва в потушаването на Варшавското въстание. Сраженията в Полша са особено трудни, защото се водят в блатисти местности при наличието на партизанска дейност в тила на руската армия. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант през 1863 г.

Скандален е случаят, когато на един прием през 1863 г., след смазването на въстанието в Полша, великият княз Константин Николаевич, известен с благосклонното си отношение към въстаналите поляци, подава ръка на Иван Ганецки. Генералът скрива ръка зад гърба и казва: На врага на моя господар и отечество не мога да подам ръка.

Капитулацията на Осман паша, худ.Н. В. Овечкин. На преден план ген. И.С. Ганецки

В началото на февруари 1877 г. И. С. Ганецки е назначен за командир на Гренадирския корпус. Влиза в България през септември 1877 г. в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при  Плевен срещу армията на Осман паша.  На 24 октомври 1877 г. генерал-лейтенант И. С. Ганецки е назначен за началник на VI-ти блокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия: траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен и известен със своята човечност и откровеност.

На 28 ноември /10 декември/ 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата по направлението Плевен – река Вит  в участъка на генерал-лейтенант И. С. Ганецки. Командващият обсадата, генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен  издава заповед за пълна подкрепа на ген. И. С. Ганецки. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14 ч., Осман паша капитулира и дава сабята си на генерал-лейтенант И. С. Ганецки. За победата при Плевен ген. И. С. Ганецки е награден с орден „Свети Георги“ III ст.

През декември 1877 г. Гренадирският корпус като резерв на Южния отряд преминава през зимата Стара планина. В началото на 1878 г. генерал Ганецки е назначен за началник на Средната колона на Действащата армия. Изминава победния марш по направлението Габрово – Казанлък – Стара Загора – Търново – Сеймен /Симеоновград /–Мраморно море.

След войната генерал И. С. Ганецки е комендант на Санкт-петербургската крепост. Награден е с най-значимата руска военна награда орден „Свети Александър Невски“. След кратко боледуване Иван Ганецки умира на 8 април 1887 г. Погребан е в Новодевическия манастир до съпругата си.

Брат му Николай Ганецки също стига до генералско звание.

Валери Какачев,

Регионален военноисторически музей  – Плевен