ДЕН: Бюджетът за 2021 година е предизборен пир по време на чума!

За повече от 10 години управление от ПП ГЕРБ неизменно водеха бюджетна и социална политика на „постни пици”, на изкуствени бюджетни излишъци, на замразяване за дълги периоди на повечето социални и пенсионни плащания. Ненадейно, точно в последната година на настоящия им мандат, по време на безпрецедентна здравна и икономическа криза и спад на бюджетните приходи, управляващите решиха, че е подходящ момент да развържат щедро „кесията”. Започнаха ден след ден, без принципна икономическа и финансова логика да раздават „дъжд” от парични средства, но само за определени структурни и социални групи от обществото. В резултат на тази неочаквана и непланирана „щедрост” възниква опасност да се поставят под сериозен риск държавният бюджет, фискалните и ERM-2 правила и критерии. Под заплаха е справедливото определяне на пенсиите, с което възниква опасност и за целия пенсионен модел, в който управляващите вече причиниха предостатъчно проблеми и дефицити. Противопоставят се изкуствено различни отрасли на икономиката, както и отделни слоеве, групи от обществото и отделните единици в самите тях. Защо управляващите не бяха поне отчасти толкова щедри през някоя от повече от 10 години управление – период, в който имаше и местен, и световен икономически подем и преизпълнение на приходната част на бюджета със значителни излишъци? Защо тогава тези средства, вместо за справедливи пенсии и надграждане на здравната система, бяха целенасочено изсипвани и прахосвани със загуби от милиарди в дупки без дъно, скрити партийни и олигархични каси и бомби със закъснител като КТБ, АЕЦ „Белене”, различните мутации на „Южен поток”, „Марица изток 2”, ББР – ПИБ и редица схеми по еврофондове. В някои от тези „бездънни ями”, дори в тази и следващата кризисни години, ще продължават да се наливат нови милиарди, вместо да послужат за финансов, здравен и пенсионен буфер по време на криза, при спад на икономиката и на приходите в бюджета? В момента на планирането и приемането на държавния бюджет за 2021 г., здравната и икономическата кризи са без ясен край, с неясна дълбочина и продължителност, и тази непредпазливост е безотговорна.

Съгласни сме, че пенсиите, като цяло, както и заплатите на голяма част от служителите в публичния сектор, са традиционно ниски и несправедливи, но в случая „изливането” на средства към тях се прави безпринципно, „на калпак”, в изцяло деформирани системи и без оглед на приноса и полагания труд. Смесват се по недопустим начин пенсионни със социални плащания и политики. Ако всичко това се случи преди да се извършат нужните реформи в тези структури и системи, ще се постигне еднократен, несправедлив и много краткосрочен ефект, с опасност тези системи и бюджетът да се сринат още в първото полугодие на 2021 г. Но нали дотогава изборите вече ще са минали и ще се разчита на хората с тези подхвърлени подаяния да са благословили и подкрепили с вота си „даващия бащица”, който вместо истински поминък и доходи, им е подхвърлил подсладено, бързо свършващо бонбонче? С оглед взривоопасното развитие на здравния проблем с COVID-19, бързото блокиране на цели държави и нови повсеместни карантинни мерки, може да се окаже, че правителствената политика на свръхразходи чрез теглене на заеми е предизборен „Пир по време на чума”. Може да се окаже, че когато уязвимите групи от обществото наистина ще имат нужда от подпомагане, средства и резерви в бюджета може да няма, а вземането на нови заеми ще тежи и ще струва вече много по-скъпо на бъдещите поколения. Подобно поведение и управление на бюджета и финансите на държавно ниво е недопустимо и безотговорно.

Дори и наложителните за приемане икономически мерки отново идват с голямо закъснение, без диалог и консенсус в обществото, с постоянни корекции и „на парче”. По този начин те няма да дадат необходимия резултат в макроикономически план, трудно ще запазят и още по-малко стимулират бизнеса и инвестициите, а оттам няма да увеличат дългосрочно доходите на работещите и предприемачите, което ще доведе до спад в БВП и приходите от данъци и осигуровки в бюджета. С популистките и чисто социалистически социални мерки на правителството, издръжката за живот на домакинствата няма да бъде увеличена дългосрочно, а след 6 – 9 месеца, когато свърши дълговият ресурс за това безпринципно разхищение, всичко ще поеме рязко надолу. Предлаганите на принципа на подаянията мерки, за пореден път ще облагодетелстват основно целевия електорат на управляващите. За дребния, средния бизнес, самонаетите и средната класа граждани, държавата ще продължи да действа като „мащеха”, да „смуче” доходите им като кърлеж, при липса на социална справедливост, а при проблеми да им предлага насреща единствено неработещи и ненужни кредитни механизми. Безработните лица, трайно неработещите или тези в майчинство, също са лишени от достъп до правителствените мерки или остават със замразени социални плащания.

Безпринципното и нецелесъобразно изливане на огромни по размер средства в нереформирани сектори, без наличие на достатъчно приходи в бюджета за тях и финансирани с дългове, напомня на икономическата политика на правителството на Жан Виденов през 1996 г. Всички знаем как завърши тя и неговото управление през зимата на 1997-ма. Надяваме се събитията да не се повторят, ще е жалко за българската икономика и бюджет, но най-вече за българските граждани, ако се наложи отново да го преживеят. Управляващата коалиция, налагаща тези политики и действаща безотговорно и популистки, ще трябва да понесе цялата отговорност и да изчезне безславно от политическия небосклон.

От Гражданско сдружение ДЕН призоваваме за диалог и обществен консенсус за приемане на цялостна бюджетна и социална програма с антикризисни мерки и за следкризисно възстановяване на българската икономика и пенсионна система, като на първо време и поради неотложност, бъдат приети следните политики и мерки:

•    Преизчисляване, предшествано от осъвременяване към 2019 г., на всички пенсии. Подобно не е извършвано от 2008 г. и ще даде справедливи съвременни пенсии на пенсиониралите се преди повече време, като запази модела спрямо приноса на всеки един пенсионер към системата. Вместо това сега се налагат административни минимуми, фиксирани добавки и се създава еднакво бедно мнозинство от пенсионери с различен принос към системата. Промяната ще запази мотивацията на сегаработещите да се осигуряват на реалните им доходи. Социално слабите пенсионери трябва да бъдат подпомагани чрез системата за социално подпомагане, а не от пенсионната;

•    Да не се създава изкуствен конфликт между осигуряването за пенсия към държавното обществено осигуряване/НОИ и това в частните доброволни пенсионни фондове, което като логика и като наименование е упоменато за „допълнително”, а не изцяло заместващо. Наложителна е спешна промяна в размера на редуциране на пенсията от ДОО/НОИ за сметка на тази от допълнителното задължително пенсионно осигуряване за първите пенсионери в универсалните пенсионни фондове и бързо уреждане на фазата на изплащане на пенсии от тези фондове;

•    Увеличаване на размера на обезщетението през втората година от майчинството от замразения от години размер от 380 лв. до този на минималната работна заплата за страната, с цел стимулиране на раждаемостта и издръжката на живот на семействата с новородени деца в този кризисен период;

•    Облекчения и реално подпомагане на бизнеси, държавни и общински структури и самонаети лица, в които действително има значителна или пълна загуба на доходи и риск от фалити;

•    Подпомагане на служителите на компании с намалена заетост и доходи, трайно безработните, младите хора, които сега излизат на пазара на труда или са с малък стаж – те са най-силно уязвими и в риск да останат дълго време без заетост и доходи;

•    Намаляване на ДДС на 18 % като за хранителните стоки от първа необходимост, учебниците и лекарствата да е 9 %, а за медикаментите, стоките и апаратурата, свързани с борбата с COVID-19, да са с нулева ставка;

•    Увеличаване на прага за регистрация по ДДС на 200 хил. лв.;

•    Замразяване на всички неефективни и в интерес на чужди държави или местни олигарси енергийни проекти и производства, както и прекратяване на създаването на държавни инфраструктурни и търговски монополи, които ще погълнат нови милиарди през следващата кризисна година;

•    Изготвяне чрез широко обсъждане и консенсус на всеобхватна програма за следкризисни мерки за икономиката, социалната сфера и здравеопазването, както и за най-пострадалите сектори;

•    Осъществяване на първа стъпка на финансова децентрализация чрез преотстъпване на 20 % от Данъка върху доходите на физическите лица, работещи в рамките на територията на общината, директно в местния бюджет;

•    Промени в Конституцията на Република България за въвеждане на второ ниво на местно самоуправление:

–     с пряк избор на регионален управител и регионални съвети, които изработват нормативни актове и осъществяват управление в рамките на територията;

–    формират собствен бюджет;

–    формират данъчна и инвестиционна политика в региона;

•    Смела регионална политика за бързо преодоляване на огромните междурегионални различия в качеството на живот;

•    Прекратяване порочната бюджетната политика на скрито преразпределяне на приходите от един вид данъчни или осигурителни постъпления и пренасочването им в съвсем други разходни пера, както и създаването и изразходването на изкуствени излишъци в последните месеци на годината без планиране и контрол и санкция от Народното събрание.