Златка Чардакова учи младежите в ОСО – Плевен да обичат нашенските музика и танци, да творят с ръце и със сърце

Учителка по професия, по съдба, мисля и по призвание. Това казва за себе си Златка Чардакова, един от педагозите, който се грижи за младежите и девойките в Общоградското средношколско общежитие в Плевен.

Тя е завършила магистратура в ПУ „Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив. Специалността й е Начална педагогика, която е практикувала до септември 2018 година, когато по стечение на обстоятелствата идва в Плевен. Трябва да си намери работа и така се озовава в Общоградско средношколско общежитие – Плевен.

„Имах възможност да започна работа и като начален учител, но когато прекрачих прага на общежитието, почувствах, че това е „моето място“. Цял живот съм преподавала „абв“-то на първолачета, а сега се изправих пред предизвикателството да работя с ученици в гимназиален етап. Непознатото ме привлече”, разказва Златка Чардакова. И добавя, че се е доверила на интуицията си и на директора на ОСО Веселка Лилова, която е запалила у нея неустоим интерес и жажда за работа. „Тук е моментът да вмъкна, че през двете години работа имах безрезервната подкрепа на г-жа Лилова, за което поднасям благодарности от все сърце”, казва Чардакова.

Работата й в Общежитието, което в учебно време е втори дом за 230 девойки и младежи, дошли да учат в Плевен, далече от семействата си, е изпълнена с много нови предизвикателства. От учениците, от тяхната младост и енергичност, черпи заряд. Така се появяват два клуба по интереси: „Езиков лабиринт“, защото езикът е история, богатство и признак за принадлежност, и „Приложни изкуства“, за да може младите хора да творят красота. Който създава красиви произведения с ръцете си, запълва с красота и доброта душата си, казва Златка Чардакова и добавя, че учениците имат нужда от разнообразие в дейностите, които им се предлагат. Следва новото предизвикателство – да запалят младежите по българската народна музика и нашенските танци.

„Началото не беше лесно, учудени и питащи погледи отправяха към мен учениците, когато под ореха поставях озвучителна техника и дворът на Общежитието се огласяше от кръшни български хора. Казвам ви, плахи бяха. Първо се престрашиха две-три девойчета, но ден по ден хорото ни се превърна в символ на сближаване. И до днес при всяка възможност се наслаждаваме на ритъма на българската народна музика. 50-60 ученици на хоро как ви се струва?! Гледката изпълва душата, повярвайте ми! Аз ги уча, те ме учат… „, споделя Чардакова.

През втората учебна година тя прави промени в клуба по интереси – „Ние сме бъдещето“ – начин да се включат различни дейности, според желанията на тийнейджърите. „Творихме с ръце и сърце, правихме възстановка на български традиции и обичаи. Връщахме се в миналото, за да преоткрием настоящето. За да осъзнаем смисъла на думата „общежитие“ като общоживеене, се впуснахме в ново приключение – разработихме два проекта: „Моята мечта“ и „Моите корени“, с които другите да научат нещо ново за нас, да ни опознаят, за да се сближим и всеки с удовлетворение и гордост да се чувства час от общността ни”, разказва Чардакова.

И добавя като за финал: „Дълго мога да разказвам, но двете години се събират в две думи: „обич за обич“. Смея да твърдя, че усещам обичта на учениците, в което е смисълът на учителската професия. За разлика от малките ученици, гимназистите усещат както добронамереността, така и фалша. Те са барометър за педагогическите ни умения. Общуването и работата с тях ми носи истинско удовлетворение. Накрая, но не на последно място искам да споделя, че ОСО – Плевен е чудесно място за живеене и като обстановка, и като база. За мен е чест и удоволствие да съм част от екипа”.

Снимки: личен архив