Екип от лекари на УМБАЛ „Сърце и мозък” в Плевен смени безкръвно шест сърдечни аортни клапи само за ден.

Шестима пациенти на УМБАЛ „Сърце и Мозък“– Плевен успешно преминаха през транскатетърно аортно протезиране (TAVI; TAVR) на 6 август 2020 година. Пациентите бяха оценени като високорискови за провеждане на отворена сърдечна хирургия и беше пристъпено към минимално-инвазивно животоспасяващо лечение.

Мултидисциплинарният HEART TEAM на УМБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Плевен в състав доц. Николай Димитров, д.м.н. (Медицински директор и Началник на Клиниката по кардиология на МБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Плевен и гр. Бургас), проф. Владимир Данов, д.н. (Изпълнителен директор на Български Кардиологичен Институт и Началник на клиниката по кардиохирургия на МБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Плевен и гр. Бургас), доц. Яна Симова, д.м. (Началник на отделението по кардиология към МБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Плевен), д-р Йордан Красналиев (Началник на отделението по кардиохирургия) , д-р Стоян Иванов (Началник на отделението за интензивно кардиохирургично лечение), д-р Пламен Пенчев (Началник на отделение по инвазивна диагностика) и д-р Валентин Христов (Началник на отделение по инвазивна диагностика на СБАЛ по Кардиология, гр. Плевен) съвместно работиха за осъществяването на процедурите за безкръвна смяна на аортните клапи. Българският HEART TEAM (Сърдечен екип) работи и под методичното ръководство на проф. Червинка (Cherwinka) .
Транскатетърната смяна на аортна клапа (TAVI) представлява минимално-инвазивна интервенция, при която през артерията на бедрото се достига с катетър до сърцето и там се разгъва и се поставя клапната протеза на мястото на увредената. Клапата е проектирана така, че да достигне и да бъде фиксирана с максимална прецизност на своето място. Процедурата има множество предимства пред отворената хирургия при показаните пациенти. Обикновено това са възрастни хора (над 75 г.) със съпътстващи белодробни или бъбречни заболявания, сърдечна недостатъчност и др. При този метод може да не се използва обща анестезия и интубиране. Възстановяването е много по-бързо от отворена хирургия и пациентите могат скоро да се върнат към нормалния си начин на живот. Сведени са до минимум рисковете както по време на операцията, която не изисква спиране на сърцето, така и следоперативния риск от инфекции. Няма нужда и от доживотно приемане на противосъсирващи медикаменти (антикоагуланти). Проучванията сочат, че методът има по-добра ефективност и сигурност и в дългосрочен план, а индикациите за използването му постепенно се разширяват и при пациенти с по-нисък риск.
„Всички пациенти бяха с много висок риск“, каза доц. Яна Симова. „Имплантирахме аортна клапа на две жени и четирима мъже. Средната възраст беше 82 години, най-възрастният пациент от тази група беше на 86 години. Двама от пациентите бяха след предшестваща кардиохирургична процедура в миналото, което съществено повишава риска при нова хирургична интервенция. Един пациент беше с тежка дихателна недостатъчност – състояние, което представлява противопоказание за кардиохирургична интервенция с интубация (командно дишане)“
„Имахме амбицията да имплантираме клапите и на шестте пациенти в един ден. Започнахме от 07.30 сутринта на 06.08.2020 и приключихме в 21часа“, каза доц. Николай Димитров, който под наблюдението на проф. Червинка имплантира специалните клапи. Доц. Димитров вече натрупа необходимия опит и обем дейност, за да може в бъдеще самостоятелно да провежда минимално-инвазивната процедура. „Вторият ни пациент пациент беше много интересен: неговата нативна (собствена) аортна клапа беше с две платна, вместо с нормалните три и имаше много калций. Транскатетърното имплантиране на аортна клапа е работа в екип. Ние всички работихме съвместно, като всеки член на екипа знаеше и изпълняваше своите задължения и задачи. За това успяхме сега и за това ще продължим да сме успешни и в бъдеще“ продължи доц. Димитров.
„Започнахме процедурите с идеята да не интубираме пациентите“, каза д-р Стоян Иванов. „Така и се получи при петима от тях – проведохме цялата процедура само със седация, като почти веднага след извеждане на пациентите от зала имахме възможност да разговаряме с тях.“