Над 11 000 са диспансеризираните пациенти със сърдечна недостатъчност в област Плевен

11 005 са диспансеризираните пациенти със сърдечна недостатъчност в област Плевен. Това показват данни на Института за здравно образование, който реализира пилотен проект с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

В рамките на проекта е проведена експертна виртуална среща „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“ с участието на общопрактикуващи лекари и специалисти по кардиология от Плевен, Русе, Велико Търново, Ловеч и Разград. Тези медици са важна част от пътя на пациента, защото той се проследява и при личен лекар, и при кардиолог, казват от Института за здравно образование. Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдномъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите  умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.

Част от предложенията, освен с улесняване достъпа до лечение от страна на НЗОК, са свързани с разширяване на диагностичния пакет за заболяването, по-голямо реимбурсиране на медикаментите, намаляване на бюрокрацията при изписване на лекарствата, електронен регистър, провеждане на училища за пациенти и техни близки.

„Добре е пациентите със СН да посещават кардиолог веднъж на 3 месеца. Аз консултирампациентите си често, за да имам контрол. Прави впечатление, че когато се почувстват по-добре, те често спират лекарствата си и се връщат към лошите си навици. Това заболяване е свързано с дисциплина и  ежедневен режим, и самонаблюдението от страна на болните е от първостепенна важност – да следят теглото си, да не приемат солени храни, да се движат достатъчно“, споделя д-р Величко Пенчев, началник на интензивно кардиологично отделение във втора клиника по кардиология към УМБАЛ “ Д-р Георги Странски” – Плевен.

Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог, като по-голямата част се проследяват при своите лични лекари. 2,19% от населението е средният процент заболеваемост в страната, като в част от градовете в Северозападна България този процент е двоен. Абсолютен рекордьор е област Ловеч с 6.51% от населението. Висок е процентът болни в Монтана, Враца, Плевен.

Общият брой диспансеризирани със СН в Плевен, В. Търново, Русе, Ловеч, Разград е 33 782 по данни на НЗОК, което е много повече, отколкото в София и Пловдив. 90% при тях са над 60 години. Между 80 и 90% от хората са диспансеризирани при своя личен лекар, останалите- при кардиолог. Жените по-често развиват СН, съотношението е 40% мъже, 60% – жени. През 2019 г. болници в петте региона отчитат общо 16 567 случая на приети пациенти по повод Сърдечна недостатъчност. За лечението им здравната каса е заплатила близо 70 млн. лв.

През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите на предписаните медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина), трябва незабавно да се обърнат към своя лекар.