СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Пордим чества днес своя патронен празник!

Здравейте,

Аз съм Емилия Василева, директор на едно прекрасно училище, което се намира в центъра на северна България, в малкото историческо градче Пордим, наречено в миналото от  Стоян Заимов  „Царско село“.

Тук именно се намира Средно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ с профил народна музика и хореография и професии – икономист и техник на селскостопанска техника. Училище, което аз с гордост наричамистинско „Школо по българщина“.

Днес е 11 май. Днес е Празник – очакван , превърнал се в традиция за пордимчани.

И макар  да не сме се събрали в училищния двор, макар и да сме в  къщи,  днес празнуваме.

Прекланяме се пред делото на нашите покровители, чието име носи училището ни – светите братя Кирил и Методий. Гордеем се, че тяхната сила ни закриля в трудни времена и ни помага, за да продължим напред, изпълва ни с вяра и надежда.

Днес  е  магически ден.

Днес много ми липсва училището, липсва ми прекият контакт с учениците, с колегите. Затова бих искала простичко да  разкажа на нашите деца част от една прекрасна  приказка, която  всяко българско дете трябва да знае.

То било отдавна, много отдавна…Двама братя живеели на юг.
Расли те под просторите сини сред народа си още неук.
Те обичали звучното слово на далечните свои деди.
То звучало ту нежно, сурово, ту с напев на планински води.
Те откривали в звуците чудни – нежен звън от старинно сребро
и зората ги сварвала будни – като пишат със паче перо.
Непреклонен бил по-малкият Кирил – спорил с гърците, бил философ –

стари знаци из книгите дирил и измислил чертички с любов.
Една нощ неизвестна, когато всички спели в дълбокият мрак
се прегърнали двамата братя – бил написан последният знак.
И тогава се случило чудо: зашумели горите с листаи реките се втурнали лудо,

бели птици запели в нощта.

И днес всеки, който помни, който вярва в силата на словото чува тази приказка, която ни разказва за велики времена,за тайнствени природни  красоти, за настоящи  постижения и бъдещи мечти.

Българският фолклор е част от тази магия,а нашето училище е част от това наследство,единствено средно общинско училище в област Плевен, което всеки след обяд се оглася от звуците на народни инструменти,песни и провикващи се танцьори.

Скъпи колеги,

да си учител е мисия, която не се ограничава само в  пределите на училището,но носим неволите и болките,радостите и успехите в къщи и ги изживяваме от сърце и душа с близките си. Ние знаем, както шеговито се изказваме и „зъбките” на нашите ученици, средата, в която живеят, техните  трудности и семейни проблеми. Празнуваме с тях,когато им се ражда братче или сестриче, когато мама има рожден ден,тъгуваме с тях,когато мама и татко заминат в чужбина, плачем с тях,когато се разделяме. Да,да си учител в днешно време е истинско изпитание и затова днес аз искам да благодаря на Вас, учителите, че Ви има и че все още не сте се отказали, въпреки ежедневните трудности, от вярата,че децата заслужават да получат знания и компетентности.

Благодаря на целия административен и обслужващ  персонал на училището за помощта,която получавам,за да пребъде нашето училище днес и в бъдеще. Благодаря на нашите ученици и техните родители за избора на училище и доверието,което ни оказват. Благодаря на всички  приятели,които милеят за нашето училище.

Не се огъвайте в настоящето и  бъдете сигурни в успеха утре!

Нека чрез чистотата на българския фолклор прочетем посланията, завещани ни от нашите прадеди.

Нека чрез песните, ритмите и танците на настоящите и бивши учители и възпитаници на Средно училище „Свети Свети Кирил и Методий“, чрез това уникално „Школо по българщина“ в град Пордим, обърнем поглед към нашата история, към болките и радостите на нашия народ и почерпим самочувствие и вдъхновение, така необходими ни в тези трудни дни.

Нека Господ бъде с всички Нас! 

Честит празник!!!