Добрите примери в българската художествена литература

Българската художествена литература се гордее със своите шедьоври не само в миналото, а и днес. През последните години някои от съвременните български автори създадоха произведения, които станаха популярни не само у нас, а и по света. Всичко това обаче се дължи на здравата основа, която са поставили нашите класически автори със своите произведения, които се отличават с висока художествена и историческа стойност. Голяма част от тях се изучават в училище. 

Кои са всепризнатите български автори

Видни български класици са Иван Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Димитър Талев, Димитър Димов, Захарий Стоянов, Емилиян Станев, Пейо Яворов, Антон Страшимиров, Любен Каравелов, Петко Славейков, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Йордан Радичков, които са любими на поколения наши сънародници.

В кой жанр на художествената литература пишат най-много те

Те са оставили наследство в почти всички жанрове на литературата. Най-четените класически романи са „Под игото“ и „Немили недраги” от Иван Вазов, „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов, „Железният светилник“ от Димитър Талев, „Антихрист“ от Емилиян Станев,„Осъдени души“ от Димитър Димов и много други. Не можем да не споменем и Алеко Константинов със своите емблематични пътеписи и фейлетони „До Чикаго и назад“ и вечната сатира „Бай Ганьо“. В поетичното творчество авторите чиито творби се знаят наизуст са Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и др. 

Препоръчани книги от Ciela

Всички творби на българските класици могат да се намерят в книжарници Сиела или онлайн на ciela.com. Ако имате пропуски в библиотеката си можете да ги набавите бързо и лесно. Ето кои са творбите от българската художествена литература препоръчани от книжарници Сиела, които всеки трябва да познава:

„Под игото“ и „Немили-недраги“ от Иван Вазов;

„История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски;

„До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов;

„Лирика, проза, писма“ от Димчо Дебелянов;

„Те победиха“ – Йордан Йовков;

„Записки по българските въстания“ – Захарий Стоянов;

„Хайдушки копнения“ от Пейо Яворов;

„Моторни песни“ от Никола Вапцаров;

„Железният светилник“ от Димитър Талев;

„Нощем с белите коне“ от Павел Вежинов;

„Антихрист“ – Емилиян Станев;

„Осъдени души“ и „Тютюн“ от Димитър Димов.

Съвременните български автори също заемат достойно място не само в българската, но и в световната художествена литература. Искаме да обърнем внимание на нашите съвременници, които ще оставят ярка следа в родната литература.  

Техните творби се отличават с актуалност, която ги отличава сред останалите литературни жанрове. Българската литература се разделя от изследователите на няколко различни периода като старобългарска литература, нова българска литература, възрожденска и след Освобождението, между двете световни войни. Литературните произведения, които са създадени през последните десетилетия и в началото на XXI век съставляват раздела съвременна българска литература.

Обещаващи примери на нови български книги

Едни от най-четените и популярни  български автори на проза и поезия в този период са Стефан Цанев, Владимир Зарев, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Милен Русков, Алек Попов, Здравка Евтимова, Мирослав Пенков, Теодора Димова, Илия Троянов, Любомир Левчев, Георги Бърдаров, Йордан Ефтимов, Михаил Вешим, Александър Секулов, Марин Бодаков, Леа Коен, Деян Енев, Виктор Пасков, Мария Лалева и много други.

Едни от най-четените  произведения:

„Жажда“ от Захари Карабашлиев;

„Чамкория“ от Милен Русков;

„Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров;

„Физика на тъгата“ от Георги Господинов;

„На изток от запада“ от Мирослав Пенков;

„Живот в скалите“ от Мария Лалева;

„Кръв от къртица“ от Здравка Евтимова;

„Животът и смъртта на Людмила Живкова“ от Иво Милев;

„Законът“ от Владимир Зарев;

„Депресията ме обича“ от Веселина Седларска;

„Когато капят кестените“ от Стефан Коспартов.