142-годишнина от Освобождението на България

02.03.2020 14:37

Днес в сградата на отдел “Държавен архив” – Плевен се откри изложба посветена на 142-годишнина от Освобождението на България. Гости бяха ученици от СУ «Яворов», деца от ДГ «Незабравка» и граждани на град Плевен. Беседа по повод изложбата беше изнесена от главен специалист Пепа Митева.

На царя Освободител от признателна България
„Паметниците на свободата са въздигнати с лептата на българския народ за велик и вечен спомен на героите от Освободителната война 1877-1878 година, които пожертваха живота си за най-висшето благо – свободата на българското племе , забравено от народите, вековете, боговете…
Прочие нека пазим паметниците на свободата и признателността, като най-скъпо за сърцето ни чувство.” Това са думи произнесени от Стоян Заимов по повод създаването на къщите- музеи и паметници свързани с Освободителната война. Неговият живот е наниз от дела, чийто основен мотив е свободата на България. Революционната му дейност през 70 – те години на XIX в, преди освобождението, е белязана от смели начинания и разочарования. За това той се вкопчва в осoбената заслуга на Русия за нашето освобождение. Радостта от постигнатата цел – свободата го кара да бъде последователен в оказване на вниманието и признателността към освободителните действия на Русия. През 1899 г. под негово председателство в столицата на България – София се формира комитет “Цар Освободител Александър II“. В едно от заседанията на комитета, в пълния му състав, след размяна на мисли, за да се даде реален израз на признателност се вземат следните решения:
1. Да се издигне в столицата на България паметник на Царя Освободител Император АлександърII.
2. Да се построят в гр. Плевен два мавзолея , църкви, гробници, в които да се настанят за вечен покой останките на геройски падналите руски и румънски синове при превземането на града по време на Освободителната война.
3. Частните къщи- жилища, които са служили на Царя-Освободителя, румънския крал Карол I, свитата им и главнокомандващия руската освободителна армия Великия княз Николай Николаевич, да бъдат превърнати от селски руини в паметници – къщи, в които да се изложат образци от униформите на участващите във войната руски и румънски войскови части , снимки на знамената им, огнестрелни и хладни оръжия, с които е извоювана свободата.
Комитетът не се излъгал в очакванията си при реализирането на тази идея. Морално подкрепен от тогавашното българско правителство, комитетът чрез постоянни комисии, градски и селски общини отправя призив към българския народ да се притече на помощ за осъществяване на замисъла. Общините гласували в годишните си бюджети значителни суми, които внасят в банкови клонове, получени са и волни дарения от щедри и признателни българи. Събраните средства били достатъчни за създаването на фонд “Комитет Цар-Освободител Александър II“. Първата и най – трудна задача била да се помоли държавата да откупи частните жилища, бъдещи къщи – музеи. Правителството се съгласило , одобрило замисленото от комитета и се заело да отчужди частните къщи и дворове. Едновременно с това комитетът водил преговори и обявил конкурс за направата на паметника на Цар – Освободител в гр. София. Победител в конкурса станал прочутият италиански скулптор – художник Арналдо Цоки. Въпреки трудността на задачата, резултатът бил впечатляващ и пред сградата на Народното събрание в столицата се въздигнал паметник , върху който са написани думи, излезли от сърцето на българския народ “На Царя Освободител от признателна България”.
Върху място в центъра на гр. Плевен , а така също и между бившите турски редути №1 и 2, намиращи се на т. нар. в 1877 год. “Зелени гори“ , днешния Скобелев парк, комитетът издигнал мавзолеи – гробници, в които били събрани свещени останки от Плевенските бойни полета за вечен покой. За да може да завърши успешно устройството на къщите-музеи и паркове били нужни специалисти. Понеже комитетът не разполагал с такива се обърнал за помощ към правителството. To веднага се отзовало и наредило да се командироват в помощ на комитета от Военното министерство офицери и войници артилеристи за сглобяване и пренасяне на подаръците за музеите, за извършване на землените огради и реставриране на съборените турски и руски укрепления – редути. Министерството на благоустройството изпратило техници, а на земеделието – градинари и специалисти по парковете. И от 1904 до 1907 год. къщите – музеи били ремонтирани , парковете – паметници трасирани, залесени, заградени и украсени. Идеята, която вече била в ход била споделена и с пълномощния министър на Русия с молба да осведоми руското императорско правителство.Тогавашният руски военен министър Генерал Куропаткин оказал съдействие и руското правителство погледнало благосклонно на идеята, като дава съгласието да отпусне даром предмети свързани с въоръжението на руската армия от времето на Руско-турската война от 1877-1878 год. Подаръците получили къщите-музеи в Плевен, Пордим, Бяла и Горна Студена.
Сред подарените от руското правителство предмети имало : медни и стоманени оръдия с различен размер, зарядни ракли, картечници с принадлежности, пушки “крънки” и „бердани” и “’Уинчестър“, револвери „ Смит и Уесен“, кавалерийски саби, пики, улански, кирасирски, драгунски и казашки. Освен въоръжение и облекло на Царя Освободител: панталони, мундир, ежедневна фуражка, шапка поднесена му от гвардейските полкове по случай сраженията на 12.10.1877 г. при с. Телиш., портопей, сабя на главнокомандващия Великия княз Николай Николаевич, походния му креват, кожена папка с тоалетните му принадлежности и канцеларски предмети, които са му служили по време на войната. Сред подарените предмети имало икони, съдове за причастие поднесени му от освободените български манастири и частни лица.
Сред прeдметите изпратени от Русия имало: бронзов бюст на генерал Гурко и на румънския крал Карол I, както и неговия походен креват, масата ‚ четири стола и умивалника му. Албуми, портцигари, канцеларски и др. принадлежности на генерал Михаил Скобелев, с които си е служил през войната. Манекени в цял ръст с въоръжение и снаряжение, разни трофеи от войната като турски знамена. Портрети на царя Освободител и свитата му, на офицери на руски и румънски участници във войната. Разни картини на военни и морски атаки , планове на командването, релефен план на местността между Зимнич – Свищов и на Плевенската околност и др.
Каква била равносметката : „имало 7 къщи-музеи , 2 мавзолея и 9 паркове-паметници“.
В гр. Плевен на площ 147, 127 кв. м., в с. Пордим 13,931 кв. м. , в Бяла 8, 484 кв.м., в с. Горна Студена 29, 520 кв. м.
Оградите били направени от руски пушки , щикове, кавалерийски саби и пики дори параходни котви. Оръдията от системата “Круп”, с които Осман паша е водил защитата си са взети като трофеи след пленяването му, задно с цялата му армия на 27 ноември (ст.ст.) 1877 г.
Всичко това украсило къщите- музеи. За това особена заслуга имал руския военен министър Генерал Куроптакин, самият той участвал с чин капитан по време на войната в щаба на генерал Скобелев. От Русия били доставени по море на Варненското пристанище откъдето потеглили по предназначение.
През 1907 г. паметникът- Цар Освободител в София , къщите музеи били почти готови , наредени, украсени, а парковете въоръжени с руски и румънски топове- неми свидетели на освободителната война. На 7. I. 1907 г. в изключително официална обстановка , в присъствието на българския княз Фердинанд I, синът на царя Освободител Великия княз Владимир Александрович, Великата княгиня Мария Павловна , Великия княз Андрей, внук на царя Освободител, придружени от останалите живи руски генерали участвали в освободителната война, дипломати и много българи от обикновеното гражданство, било извършено освещаването на паметниците. Средствата от фонда на комитетът „ Цар Освободител Александър II“ били изразходени и по нататъшната грижа за поддържането на паметниците била поверена на правителството. За целта била назначена комисия, която да направи оценка на имуществото. Тя възлизала на 3 481 791 лв. Правителството поверило отговорността на Военното министерство, а след 7 години паметниците, къщите-музеи преминават под ведомството на Министерството на народното просвещение. От 1908 г. до края на живота си – 9.IX. 1932 г. Стоян Заимов е директор на военно-историческите музеи и паметници със седалище гр. Плевен.
Паметниците били посещавани с голям интерес . А народният поет Иван Вазов нарича Плевен “Български Йерусалим“. В „Златните книги“ , така наричали книгите за посетители в музеите , има записани на различни езици мисли и чувства, породени у посетителите от видяното и чутото. А българите посещавали мавзолеите и музеите , за да не забравят миналото, смирено и благоговейно разглеждали и си отивали горди, изпълнени с родолюбиви чувства и с вяра в бъдещето. Трябва мислено да се пренесе човек в епохата на дългата и ненавистна турска власт , на революционните борби и на великото чудо – освобождението, за да има поне отчасти представа за дълбоките чувства на признателност и смисъла , който нашите деди са вложили във военно-историческите къщи – музеи и паметници.
Пепа Митева
Главен специалист в отдел “ Държавен архив“ – Плевен

#тагове:

НАЙ-НОВИ: