Панихида по повод 139 години от гибелта на император Александър II ще бъде отслужена днес в Плевен

Панихида по повод годишнината от гибелта на император Александър II ще започне днес от 11.00 часа в Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец”.

На 1-ви март преди 139 години в Санкт Петербург е убит Цар Освободител Александър ІІ. Александър II (1818-1881) е най-големият син на Николай I Романов, на когото съдбата отрежда трудно реформаторско управление и трагичен край. Той встъпва на руския престол на 3 март 1855 г. в тежко за страната си време, когато тя търпи поражение в Кримската война и е принуден да сключи унизителен за Русия мирен договор. Войната показва много вътрешни язви на руската държава, която сериозно изостава от модерния свят. Младият монарх е убеден, че са необходими бързи и радикални реформи във всички области на обществено икономическия живот.

Най-важна стъпка е направена на 3 март 1861 г. Отмяната на позорното крепостно право го превръща в Цар Освободител за 30 милиона селяни на огромната империя. След извършеното от големия реформатор Петър І, проведените от Александър ІІ преобразования са най-мащабни в цялата история на Руската империя, те са с прогресивен характер и са изключителни за своето време. Но липсата на бързи видими резултати е разочарование за голяма част от руското общество.Така се стига до организирането на няколко опита за покушение срещу Александър ІІ.

По него стрелят в Париж, след това и  в Русия, взривени са влакове, столовата на Зимния дворец, но съдбата сякаш бди над Александър ІІ и той остава невредим, въпреки честите и мащабни опити на убийците.

На 1-ви март 1881 г. привържениците на „Народна воля” организират пореден 7-ми опит за покушение срещу царя.  В уречения ден императорът не минава по обичайния си маршрут и в действие се включва специална група за бързо реагиране от четирима души – доброволци със задача да хвърлят бомби, ако по някакви причини взривните устройства не се задействат. В този ден императорът посещава военен парад, а след това потегля към манежа. 19-годишният Рисаков хвърля бомба, която избива много хора от ескорта на монарха, но той остава невредим. Александър ІІ слиза от каретата и тогава  от тълпата излиза студентът Игнатий Гриневицкий, който хвърля втора бомба. Тя разкъсва долната част на тялото на Александър ІІ и поразява смъртоносно и самия атентатор.

Императорът  и неговият убиец  умират едновременно същия ден – единият в Зимния дворец, другият в затворническата болница. В 15 часа и 35 минути същия ден  от флагщока на Зимния дворец  се плъзва надолу черно-жълтия императорски щандарт. А до тленните останки на своя дядо застава 12 годишният Велик княз Николай Александрович, на когото му предстои да бъде последният император на Русия и го очаква не по-малко мъченическа смърт.

Новият император Александър ІІІ започва управлението си със съдебни процеси срещу петима от ръководителите на народоволците. Те са обявени за държавни престъпници и са осъдени на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 3-ти април 1881 г. на Семьоновския площад в Санкт Петербург и това е последното публично наказание в Русия.

От руския престол си отива един забележителен владетел, заслужил два пъти званието си Освободител – за свободата на над 30 милиона руски селяни и за свободата  и суверенитета на България, Сърбия, Черна гора и Херцеговина, за суверенитета на Румъния.

На лобното място на Александър II е издигнат храмът „Възкресение Христово”,  популярен  с името „Спас на Крови“ (Храм на Спасител, издигнат върху кръв),  тържествено осветен на 19 август 1907 г. Поставено е началото на една традиция – смъртта в рамките на широко разбираното понятие „в името на родината и вярата” да се ознаменува не просто с поставяне на паметник, а с изграждането на християнски храм. Поменалните служби в него всеки път  възраждат спомена за един живот, отдаден на висши идеали.

Единадесет дни по-късно (30 август 1907 г.) е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в гр. София.

Такъв е жребият, отреден на един велик мъж и владетел, останал в историята с прозвището Цар Освободител.

Десетки години след Освобождението българският народ и българската православна църква редовно отслужват панихиди в този ден в негова памет. По конюнктурни и политически причини за дълго тази традиция се прекъсва. Община Плевен и Военноисторически музеи я възстановяват през  2000 година.

По информация на Регионален военноисторически музей – Плевен