Деница Дюринг: Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им го осмислят

Деница Дюринг от 17 години живее в Германия. В Плевен учи в Гимназия с преподаване на чужди езици, а в Хановер завършва икономика. Днес Дени живее в Хамбург, където работи като мениджър в логистична компания. Все още има връзка с Плевен – майка й живее и работи тук.

Поводът ни за разговор с Дени не е животът на българите зад граница, а картините, които рисува. Тя няма завършено образование, свързано с изобразителното изкуство, но творбите й са ценени в Германия, закупени са от частни колекционери. Вече е участвала и в 2 изложби.

За таланта, кога се проявява той и какво иска да нарисува от България, разговаряме с Деница Дюринг.

Дени, от колко време рисуваш и кога намираш време в ежедневието си?

Започнах да рисувам преди по-малко от година и половина по случайност. Майка ми ми подари картина, която ме вдъхнови към рисуване, така че най-после боите, които баща ми беше подарил и отлежаваха години наредв чекмеджето, влязоха в употреба.

Липсата на възможности за проява на въображение в работата ми ме подтикна да творя почти всеки  ден. Много хора се учудват от това как намирам сили да рисувам дори след изтощителен работен ден, но истината е, че рисуването е вид терапия, която ми действа изключително зареждащо и позитивно. За три месеца създадох над 40 картини, което ми даде възможност за участие в изложба след по-малко от година.

Изненада ли беше за семейството ти фактът, че започна да рисуваш с такава интензивност изведнъж?

Тъй като съм израсла в артистично семейство, не мога да кажа, че всичко това стана напълно неочаквано. Майка ми е рисувала на младини и се е подготвяла за Художествената академия, но обстоятелства са наложили бърза промяна в плановете й и в крайна сметка е завършила Софийски университет. В свободното си време с нея сме правили бижута, декорирали сме различни предмети. Баща ми пък беше човекът, който  ми купи пиано, подари ми златната колекция на световната класическа музика, статив, четки, бои Ван Гог и книги за изкуството.

Кое те вдъхновява, кои са любимите ти теми?

Съвсем естествено е, че красотата, хармонията и добротата ме вдъхновяват, но мисля, че в 21 век, когато технологиите и средствата за масова комуникация заместват истинските отношения между хората, когато алчността и бездушието надхвърлят всякакви граници, когато пластичната хирургия заличава персоналните характеристики и уеднаквява лицата, задачата на изкуството е още по-отговорна. Фокусът ми върху женските образи е опит за акцентиране върху значимостта на индивидуалността и идентичността на отделната личност във време, когато ако не успеем да я съхраним, ще я изгубим завинаги.

Винаги съм се вълнувала от съдбата на страдащите хора, на бездомните животни, от замърсяването на околната среда. Истината обаче е, че не смятам за по-въздействащи и възпитателни грозните страни на живота, пренесени върху платното. По-скоро вярвам в това, което казва Достоевски, че „Красотата ще спаси света“, защото изкуството никога не е било краен продукт за консумация, а средство за промяна, от което обществото има особено остра нужда през последните години.

Картините ти декорират стените на ресторант в Германия. Това признание ли е за теб?

По мое мнение, изкуството не може и не бива да бъде елитарно. То трябва да бъде достъпно и разбираемо за по-широк кръг хора. Така, както през последните години се появиха нови форми на сценично изкуство – театър Форум, кафе-театър и други, изобразителното изкуство започва да излиза извън изложбените зали, за да стане достояние на повече почитатели. Разбира се, аз съм поласкана от подобна възможност, но смятам, че има и много други начини за популяризиране, които все още предстои да изпробвам.

Липсва ли ти родното място? Би ли пренесла на платното нещо, свързано с него?

Една от любимите ми картини с изображения на женски лица е БЪЛГАРКА.

За моя огромна радост, съвсем скоро, след като я създадох, тя стана притежание на младо семейство от София. Малко по-късно същите хора ми поръчаха още две картини с етноелементи, които трябваше да звучат съвременно, за да се впишат по подходящ начин в обстановката. За мен подобна творческа задача беше предизвикателство, което ми донесе огромно удовлетворение. Красотата на нашите шевици и чанове, тъкани килими и черги, калдъръмените улички, планински пътечки и изворчета са все неща, с които свързвам България и които ме вдъхновяват.

Как определяш собствения си стил? Към кой от съществуващите би го причислила?

Трудността да се изведе определен стил в съвременния живот е неоспорим факт и малко изкуствоведи се наемат да определят творческите търсения на авторите в конкретната стилова обусловеност. Всеки автор изгражда собствен стил, минавайки през подражание или отрицание, експериментиране и утвърждаване. Необходимо е да мине време, за да се определят характеристиките на даден стил или конкретен художник. Аз не се наемам да определя стила на картините ми, все още съм на етап експериментиране. След рисуване на конкретни образи с шпатули и маслени бои, преминах към абстрактни творби, а последните ми картини са акварели. Както казват някои, в изкуството могат да се смесват всякакви стилове, но в смесването трябва да има стил.

За по-малко от година ти взе участие в две изложби в Хамбург. Има ли нещо друго, което си направила в развитието си като творец?

Междувременно успешно завърших 2 курса по арт-терапия и непрекъснато чета и гледам видеофилми за обогатяване на знанията ми. Средствата за масова комуникация са неоценим помощник за популяризирането на всеки вид дейност. Феновете ми на страница Deniart вече са почти три хиляди и чрез нея аз имам диалог с всички, които се интересуват от това, което правя.

А какво ще кажеш за ценителите на творчеството ти? Смяташ ли, че в днешно време има хора, готови да отделят от средствата си, за да притежават предмет на изкуството?

Радвам се на интерес от различни страни. Мои картини вече са притежание на частни колекционери в Америка, Канада, Франция, Германия, но най-голяма радост изпитвам, когато изпращам картини за България. Българинът, за моя изненада, се оказа голям ценител на изкуството и това ме изпълва с оптимизъм, защото е мерило за духовността на сънародниците ми.

Какво е за теб успехът – талант, късмет или нещо друго?

Артистичният свят не е просто игра на късмета. Той изисква стратегия и целенасочени усилия, базиращи се на целите, гледната точка и възгледите. Творецът трябва да има ясна визия и за целевата си група, и за художествения колектив или асоциация, към които трябва да се причисли. В този смисъл знам, че ми предстои дълъг и нелек път, но определянето на целта е началото на всяка победа. Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им го прави осмислен. Ако човек умее да се вслушва във вътрешния си глас и обича това, с което се занимава, винаги ще успее да си проправи път и да намери своето място, дори и в изцяло ново за него поприще.

Снимки: личен архив