Лора Бетова, кандидат за общински съветник от ПП „Атака“ в Плевен: Гласът на хората с увреждания в Плевен не се чува, крайно време е това да се промени

Лора Бетова е кандидат за общински съветник в Плевен, от гражданска квота на ПП „Атака“. „Припознавам много от идеите на партията, които са насочени към националното“, казва Лора Бетова. Тя е икономист по образование и майка на дете с увреждане. 

• Г-жо Бетова, защо решихте да се кандидатирате за общински съветник от ПП „Атака“?
• Като майка, която има смелостта да отглежда детето си в домашни условия се е сблъсквам непрекъснато с много неуредици и притеснения в Плевен. Става дума за социалната сфера, здравеопазването и образованието. На първо място родителите на децата с увреждания сме се засегнати и от проектите, които са за лични асистенти. Те не са написани в наша полза, за това смятам, че има много да се работи в тази насока. Добре ще е, в новият общински съвет да влязат хора като мен, за да могат да работят и да бъдат  гласа на другите родители, които са изправени пред проблема да отглеждат сами децата си с увреждания. 

• Какви са основните проблеми, пред които сте изправени вПлевен?
• Много са, но нека започнем с придвижването ни в градска среда. Почти е невъзможно да се върви нормално с количка по тротоарите на града. Огромни затруднения срещаме при преминаване на пешеходни пътеки, по тротоари, върху които е паркирано, от разрушената настилка и плочки в Плевен. Много пъти ми се е случвало дори да рискувам да обърна детето си придвижвайки се. Случвало се е в общественият транспорт да не ми свалят рампата, която е за инвалидни колички. Имах и инцидент. Водач на тролей затвори вратата върху краката на детето ми, като не ни изчака да слезем. Много болно ми стана тогава, защото уж трябва да имаме поносимост към тези хора и деца, а на практика непрекъснато сме притеснени. Не може да ни заклеймяват, обществото трябва да приеме останалите, каквито са, защото и те иматчувства, и потребности. 

• Ако бъдете избрана за общински съветник от групата на ПП „Атака“, какво бихте променила в Плевен?
• Смятам, че е възможно в Плевен да се направят много неща. Необходимо е в общинския съвет да има присъствие на тази група хора, които да задават въпроси, да дават предложения и да се интересуват. От чисто човешка гледна точка го казвам. Едно от нещата, за които ще работя, ако бъда избрана, е да се изградят детски площадки за дечица с увреждания. Ето, наскоро се оказа, че във Враца е открита първата площадка, която е пригодена и за деца с увреждания. Стана ми и много неприятно от факта, че люлка пригодена за деца с увреждания в друг град е вандалски разрушена. Ние няма къде да заведем тези деца и те да се чувстват спокойни, защото всички съоръжения са изградени за дечица в норма. Родителите на децата с увреждания избягват тези площадки с цел, да не притесняват обществеността, а и те нас, защото след като няма адекватна среда, ние сме затруднени. Движим се в затънтени кътчета, в спокойни улици, за да нямаме притеснения.

• Как се придвижвате до институциите, от които имате нужда?
• Винаги се стремя, ако трябва да посещавам някоя институция да осигуря на детето си гледач за времето, в което няма да ме има, защото с него достъпът до тях е затруднен. На всякъде има стъпала и не е предвиден подход за хора с инвалидни колички. Ще дам пример със социалните услуги, които са най-близки до нас и най-посещавани като институция. Там няма асансьор и има изградена рампа, но тя е невъзможно да се използва. Всеки, които е запознат с нуждите на хората с увреждания в Плевен вижда, че е направено, за да се замажат очите на обществеността. Крайно време е да спрем да гледаме личностното, а да гледаме за града и  неговото благо. По този начин, ние гоним младите хора. След като сами разрушаваме домът, в който живеем, как искаме младите да останат в него. Не се грижим за чистотата му, за улиците и инфраструктурата му, за транспорта му. Според мен има, какво още да се направи за Плевен. Важно е да се обединим с цел добруването и просперитета на плевенчани.

• Голяма част от улиците в крайните квартали бяха ремонтирани.
• Да, така е, но ще дам пример. Улицата, която води до Помощното училище в Плевен, не беше асфалтирана. До нея стигна техниката, но не продължи. По нея преминават деца с увреждания, а родителите им са изправени пред трудността да не могат да стигнат до него. Тази улица е като лунен пейзаж. Помощното училище е център, в който децата с увреждания се обслужват. То се посещава от институции, министерства, комисии, но е и база за обучение на студенти. В крайна сметка, то все едно е гето, а достъпът до него е ограничен. Особено опасно е зимата и при дъждовно време, защото всеки дръзнал да стигне до училището с автомобил може да остане без гума, или друга част на автомобила си, а детето е възможно да има непоносимост към престоя, и да изпадне в криза, а родителите да сме безпомощни. Смятам, че ако бъда избрана за общински съветник ще работя част от всичко казано до тук да се промени за по-добро. Факт е, че през зимата и най-вече през пролетта, Плевен е рекордьор по замърсеност на въздуха. Хигиената в града е под всякаква критика, а всички сме свидетели, че улиците се мият най-много един – два пъти в годината. Защо не се върне практиката, както в годините назад- всяка сутрин града да се почистваше машинно. Всички сме свидетели и при сметосъбирането, как остават отпадъци, които не се почистват, и се разнасят от бездомни кучета и котки. За това, ако стана общински съветник ще съм от хората, които ще задават въпроси и ще дават предложения, които да са в полза на обществото. Другият ми мотив, както казах, е че родителите на деца с увреждания нямат представител в общинския съвет в Плевен и не са защитени.

ПП „Атака“, PR Публикация

Купуването и продаването на гласове е престъпление!