Христо Таслаков: Никога не бих прескочил собствените си морални граници!

– Всички питат кандидат-кметовете, но никой кандидатите за общински съветници, защо искат да станат такива? Вашият отговор на този въпрос?

– На първо място – аз живея в този град. Да живееш в един град, освен привилегия, е и задължение. Задължението да направиш нещо за града си. Аз съм в политическия живот от доста време и най-добрият начин да направя нещо за Плевен е чрез политиката, с която се занимавам, тоест влизането ми в Общинския съвет…
Ако бях скулптор, щях да направя една хубава скулптура и да я даря на града си, но не съм. Затова правя това, от което разбирам. Работата в един Общински съвет е изключително важна. Особено на фона на отчайващия състав на предходния местен парламент. Част от съветниците така и не разбраха за 4 години какво трябва да правят там – за какво работиха, какви решения взимаха. Интересуваха ги далеч по-прозаични неща като заплатата, която взимат.
По своята същност Общинският съвет е инструмента, който управлява града. Инструмент, чрез който политическите партии налагат вижданията си за това, как трябва да се развие един град и в каква посока.

– Тогава как ще коментирате дебатите на последната сесия за даването на 20 хил. лв. от общинския бюджет за довършване паметника на ген. Вазов?

– Отвратително е това, на което станахме свидетели. Прекрасно като инициатива, с удоволствие бих се включил, но със спорни начини за реализация. С явни намеци за изнудване – или ще дадете пари, или ще ви оплюем. Дълбоките ми уважения към ген. Владимир Вазов. Но да обявиш Инициативен комитет, да събираш дарения, да вземеш от МО на гилзи, да започнеш да рушиш стария паметник и накрая да кажеш – трябват ми още 20 хил. лв., иначе ще оставим всичко така?!
Помислете само – преди да почнем ремонт в къщи най-напред си правим сметка на парите, нали ? И в този случай е така. Уж всичко беше пресметнато и изведнъж – дайте още пари. Не можеше ли още в самото начало да се направят тези сметки и да се каже, че няма да стигнат 20 хил. лв. Щяхме да ги съберем. Гражданите на Плевен щяха да ги съберат. Но точно сега, в разгара на предизборната кампания, да поставяш така въпроса – не, не е приемливо.
Има и друго. Не одобрявам подмяната на паметници. Те са свидетелство на своето време. Добро или лошо – не можем да кажем в този момент. Това ще го кажат нашите потомци и историята. Държавите по света, с изключение на тези с диктаторски режими, си съхраняват паметниците. Може би по-добре беше да намерим друго място за паметника на ген. Вазов, без да рушим друг. Защото всички паметници са свидетелства на времето.

– Тъй като общинските съветници са партийни кандидатури в по-голямата си част, как ще намерите баланса между партийното поръчение и гражданската потребност ?
– Отговорът е много лесен. Когато смяташ, че принадлежиш на партия, която има същите идеи и убеждения като твоите, няма конфликт на интереси. Защото си заобиколен със съмишленици, с хора, които мислите еднакво. И решенията са лесни. Но ако по някаква причина си в партия, която не отговаря на твоите възгледи – тогава има сериозен проблем. И той е по-скоро морален.

– Вие сте втори в листата на МК „Демократична България – Обединение” /СДС, БЗНС/. В какво е силата на вашата листа ?

– Първо – тя съдържа едно ядро от бивши и настоящи общински съветници, които през годините натрупаха много опит и работят добре. Не се посрамиха, не оставиха кални имена след себе си и кални стъпки. Хора, на които може да се разчита защото вижте, политиката е професия като всички останали. Винаги съм бил леко скептичен към призива „Дайте да намерим нови хора”. За какво точно търсим нови хора ? Тези нови хора идват, ние ги избираме и те почват да управляват държавата. Извинявайте, вие ще вземете ли на работа някой, който никога не е работил като журналист ? Не само да го вземете на работа ами да го назначите и за главен редактор ? Малко е вероятно, нали ?. Така че харесва ли ни или не – политиката си е професия. Хубаво е хора, които владеят тази професия да са вътре. Които обаче са останали чисти! Грешки се правят, неизбежно е, но трябва да останеш чист.
Второ – ние отдавна сме отворени към гражданския сектор. На тези избори отворихме още повече вратата. Реално в първата десетка на нашата листа половината се непартийни членове. Но са доказани професионалисти в своите си области.
И трето – има млади хора, на които даваме възможност да се докоснат до политиката и ние да се докоснем до тях. Защото младостта носи не само енергия, а особен вид заряд. Те мислят различно, те виждат света по-различно и винаги е хубаво това нещо да го държиш под ръка.

– На какъв резултат се надявате ?

– Ние сме професионалисти и играем за първо място. А какво ще се случи, зависи от няколко фактора. На първо място – от желанието на гражданите на града. Второ – ние нямаме водач на листа, но за всички е ясно, че подкрепяме Георг Спартански. Затова не бихме си позволили да издигаме каквато и да било кандидатура за кмет. Но липсата пък на кандидат за кмет сваля популярността. Не участваш във всички тези дебати, които се организират.Това ни създава определени трудности, но отново се връщам на предния въпрос. Ние сме доста дълго в политиката, гражданските ни кандидатури са популярни в своите си сфери и мисля, че не е чак толкова трудно да става разпознаването. Защото много е важна после работата вътре в Общинския съвет. Ако кметът няма достатъчно силно мнозинство, което да стои зад него, започват проблемите.

– Защо заставате зад кандидатурата за кмет на Спартански ?

– Зад него застава половината град, не само ние. На първо място – защото е честен. Един честен и почтен човек, което е изключително рядко качество срещано в политиката.

– Първото нещо, с което ще се захванете като общински съветник?

– С това нещо ще се захвана и без да съм общински съветник. Става въпрос за парк „Кайлъка”, една тема, която първи подхванахме, после и други се обвързаха с нея по време на предизборната кампания. Аз имам по-.различен поглед относно собствеността на парк „Кайлъка”. Да организираме събирането на 30 – 40 хиляди подписа за връщането собствеността върху „Кайлъка” на общината и като наближат избори да занесем тези подписи в Министерския съвет. Гарантирам ви, че по този начин ще станат по-бързо нещата. Като връщането става със съответния бюджет.

През 1997 год. държавата актува 65 % от парк „Кайлъка” като публична държавна собственост. На практика тя се разпорежда и с останалите 35 % , които не са нейни. Не дава на собствениците да правят каквото и да било на собствената си територия, като за това свое действие има абсурдни аргументи. Като например, че Общината ще направи търг и ще разпродаде „Кайлъка”…

–        Вашите опоненти твърдят, че досегашният кмет не е имал добра комуникация с правителството, заради което Плевен страда. Така ли е ?

–        С кое правителство ? Със сегашното ? А след една година ? А след две години ? В Европа има една разграничителна линия. Държавите на запад от тази линия си избират кметовете без да ги интересува кой е на власт. На изток от тази линия си ги назначава управляващата партия. Нека да решим – на изток ли ще бъдем, или на запад. Да решим ще правим ли демокрация или не. Аз съм учуден и леко притеснен как водеща политическа сила повтаря това обвинение като мантра. Да се изживяваш като стожер на европейското развитие в България и да кажеш ”или избирате нашия кмет или няма да има пари”, каква демокрация е това ? На изток или на Запад ще ходим ?

–        Във всеки Общински съвет се избират и работят така наречените постоянни комисии в различни направления. В какво виждате тяхната значимост ?

Всъщност, по дефолт там се извършва работата. Затова в нашата листа има специалисти по различни направления. Защото човек не може да разбира от всичко. Тези специалисти трябва да дават професионалното си мнение в комисиите. Ако не се лъжа в досегашната комисия по законност например, няма юрист. Гонитбата за преференции плюс партийната дисциплина доведе до там, че профилирахме само един определен тип хора, които са популярни по естеството си на работа в обществото или са партийни лидери. Няма ги архитектите, юристите, творците, те нямат шанс. Работата на комисиите е изключително важна, но те не могат да си я вършат,  защото нямат специалисти.

–        Одобрявате ли вида на предизборната кампания ?

–        Неочаквано за мен тя е остра и мръсна. Жълтите вестници отделиха особено голямо „внимание” на Плевен. Това е грозно и обидно за хората, които живеят тук. Накрая ще видим дали това е било разумно или не, защото плевенчани са доказвали не веднъж, че са разумни хора и това ги отвращава. Това е и опасното на черния пи ар. Връща се като бумеранг върху авторите му.

–        Има ли нещо, за което никога не бихте прекрачил определени граници ?

–        Не бих прескочил собствените си морални граници. Човек сам си  поставя границите. Когато друг му ги поставя – това е затвор.

Пресцентър на МК  „Демократична България – Обединение“ /СДС, БЗНС/“. PR публикация.

Купуването и продаването на гласове е престъпление !